Още за прошката

Нашият Господ Иисус Христос – Божи Син, Спасител и Изкупител – ни завеща да прощаваме на нашите врагове, дори когато те не желаят да поискат от нас прошка.

Прошката е основа на победа, основа на утеха, основа на спасение, основа на смирение, основа на правилен стремеж към нашия Отец, към Когото зовем: “…и прости нам дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници…”.

Прощавам всичко на всички. Господи, моля те, прости ми всичко и по молитвите на всички от мен огорчени, съблазнени или погубени духовно, помилвай мене и очисти ме от всяка телесна, душевна и духовна болест, немощ и сквернота!

Истински и абсолютно съвършен пример за това, как трябва да прощаваме, ни показа с живота си Богочовекът Господ Иисус Христос – Божи Син, Изкупител и Спасител. Пример за гордост и маловерие в силата на прошката и нежелание да молим за прошка е предателят Юда сребролюбец.

Когато прощаваме от сърце, Бог прощава и на нас. Когато не прощаваме от сърце, Бог не прощава и на нас.

Има ли грях, който не трябва да прощаваме? – Да! Всеки грях, който е свързан с богохулни думи и дела, всеки грях, който е свързан с поклонение и почит към духа на антихриста и към самия Антихрист и всеки грях, свързан с престъпление против догмите на светото Православие. Защо не трябва да прощаваме – защото това са грехове богоборчески. Единствен Бог ги прощава! Хората, извършили такива грехове, получават прошка, ако се каят истински в тайнството Изповед и Покаяние.

Покаянието и прошката са плод на едно и също дърво, дървото “…което дава добри плодове”.

Как светата Православна Църква като богочовешки организъм изповядва истинската прошка, чийто пример е главата на Църквата, Господ Иисус Христос, Който ни учи да бъдем кротки и смирени като Него? Църквата трябва да ни учи, и има правото и задължението да ни учи единствено с Новозаветното благодатно учение. И няма право да ни учи с никакъв друг метод или чрез друг писмен паметник. Защото човешкото семе на духовното невежество, посято в почвата на благодатния Закон ражда и ще ражда само и единствено неудачи и духовно-православни “юди”, каквито днес имаме за пример и в клира на Българската православна църква, а и в други поместни църкви.

Прошката и наказанието са предимство на Праведния Съдия. За нас е прошката, но не и наказанието. Наказание трябва да въздаваме единствено когато трябва да защитим нашите ближни. Нека не бъркаме наказанието с дисциплинарния ред и справедливостта с отмъстителността.

Не бива да приемаме по-сурови наказания за грехове, от наказанията, които Господ Иисус Христос, Син Божи, ни наложи. Моят апел е: Нека, когато не можем да се овладеем и да простим, да си спомним думите на Апостолите: “…и да не правите на другите онова, което не е вам угодно”, а със сърце, изпълнено с гореща молитва да молим Бог да изпрати мира на Светия Дух в нашите сърца, за да простим от сърце.