Не вярвам на клеветата
***
За мен да бяха казали тези низки и хулни и долни клевети нямаше да ме заболи толкова, колкото за Негово Преосвещенство Величкия Епископ Сионий, ректор на Софийската Духовна Семинария “Св. Иоан Рилски”. Освен, че е лъжа, болно ми е, че тази клевета се повтаря и потретва, без да й се противостои и без да се свидетелства за истината.
Забавих писмото си, защото изчаках по-големите от мен да вземат отношение преди мен. Сега искам да изкажа личното си свидетелство.
Познавам Епископ Сионий от достатъчно много години – и аз, и съпругата ми, и двете ни деца. Особено децата, които израснаха покрай него в детството и юношеството си. Считаме се за отговорни родители, затова сме благодарни на Бога, че ни подари такъв достоен, сериозен, боголюбив и просветен наставник, който с повече от бащина любов ги наставляваше в истините на вярата и благочестието. Самият аз неведнъж съм черпил от духовната му мъдрост и съветите му не само в богословието и църковния живот, но и в редица житейски кръстопътища. Никога не видяхме друго, освен истинска Христова любов и отеческа грижа от дядо Сионий.
Като свещеник в София много пъти съм изповядвал учениците в Софийската Духовна Семинария. Не само аз. Софийска Митрополия редовно определя свещеници, които да отидат и да подпомогнат семинарското духовенство в тайнството изповед. Никога не чух нещо осъдително или недостойно за ректора Епископ Сионий. Вероятно и другите духовници никога не са чули нещо осъдително или недостойно за него, защото в противен случай според правилата на Църквата, без да се издава тайната на изповедтта, щяха да бъдат взети строги мерки.
За външния свят Софийската Духовна Семинария може да е обвита в неизвестност до някъде, но за по-голямата част от духовниците това е мястото, от където са започнали пътя си в служение на Бога и църквата и познават семинарията като петте си пръста. Че и по-добре. Никога свещениците не са поставяли под съмнение достойнството и качествата на ректора Преосвещения Велички Епископ Сионий, иначе нямаше да изпращат и досега синовете си под неговото наставничество.
Не вярвам на клеветата.
Знам, че съм много малък, за да защитавам Негово Преосвещенство Величкия Епископ Сионий, но искам да изразя позицията си и гласът ми да бъде чут поне толкова, колкото на хулителите.
Дори някои да кажат за мен по повод на това, което писах: махни го, остави го, и този е същият като онзи – тогава ще съм най-честит, защото ще ме оприличат на един достоен човек и духовник.