Електронни камбани в митрополитската църква “Св. Марина” в Пловдив

Електронни камбани огласят митрополитската църква “Св. Марина” в Пловдив отскоро. Композицията от съвременни камбани стои встрани от старата дървена камбанария, разположена на северния вход на черковния двор.

В нея е имало две камбани – по-голяма и по-малка. Оригиналната камбанария, която е архитектурен шедьовър, тепърва ще се реставрира и може да бъде решено новите камбани да бъдат поставени в нея, съобщи отец Йордан, свещеник с трийсетгодишен стаж. Това обаче трябва да реши митрополит Николай. По мнението на отец Йордан звукът на модерните камбани въобще не може да се конкурира с този на старите. На 17 юли църквата “Св. Марина” в Пловдив чества своя храмов празник. Специалната служба отслужи пловдивският митрополит Николай, който бе поканил и много гости по този повод. По традиция на всеки храмов празник се изнасят за поклонение и мощите на Света Марина.

Митрополитската църква е разположена в южното подножие на пловдивското Трихълмие, точно срещу седловината между Джамбаз тепе и Таксим тепе, където някога е била голямата порта на крепостта. Това е един от най-интересните и най-стари храмове в града. Според преданието на това място още преди XV век е имало стар молитвен дом със същото име, който няколко пъти е бил разрушаван и отново изграждан. Църквата е уникална с дърворезбования иконостас, датиращ от 1840 г. Дърворезбата е неповторима и е изработена от дебърски майстори. Започната е през 1832 година и е приключена за 8 години, разказа отец Йордан. Плетеницата, измайсторена от дърво, която не повтаря нито един орнамент, е била в главата на майсторите и представлява библейски фрагменти, коментираха свещениците от храма. Църквата е осветена през 1854 година. От старата църква, върху която е построена сегашната от 1778 година, са останали запазени икони на света Марина. От този период е запазен и полюлей, както и стенописи във вътрешната част на църквата. Запазени са стенописи от 1851 с гръцки надпис, въпреки че са изработени от български майстори, защото е било гръцко владичество, каза отец Йордан. Все още се пазят оригинални фрески, изобразяващи рождението на Исус Христос. Захари Зограф пък е изографисал външните стени на митрополитския храм в Пловдив през 1858 година. Неговите стенописи представляват библейски сцени от стария завет. Камбаните в митрополитската църква в Пловдив не са единствената съвременна намеса в божия храм. В него има и стенописи, правени наскоро от съвременни майстори, които са използвали компютърни графики. Младите иконописци са боядисвали графиките по очертанията на компютъра, за което също се иска ръка, каза отец Йордан. Според него да се направи нова икона сега струва по-малко пари, отколкото да се реставрира старото. Това обаче не бива да се превръща в тенденция, тъй като църквата е паметник на културата. | www.focus-news.net