„Озарил мрачината“

Защо чета днес писанията на свети Климент Охридски

Малко за лаиците:

Свети Климент, Охридски архиепископ, бил ученик на светите братя Кирил и Методий. Св. Климент основал просветна школа в Охрид с 3050 ученици. Цар Симеон през 896 г. го поставил за епископ на Дрембица или Велица, в диоцеза на която област влизал и Охрид. Просиял в подвизи, вършил чудеса, починал в 916 година.

“Със слова наставил си народите към Божествения и безпечален живот, просиял с чудеса пред пристъпващите към тебе, със знамения преславно си озарил мрачината. Заради това, Клименте, славим Божествената твоя памет.”

Това са стихове от четвъртия глас на неговия тропар. Простички, искрени, без претенции за гениалност. Такива, каквито са били и делата на този уникален български всеучител, за когото Теофилакт Охридски ще напише по-късно, че той е новият св. Павел, за новите коринтяни -българите.

Всичко това е известно, или почти известно на народонаселението, имало през 900-та година след Христа над три хиляди грамотни и вярващи хора, а днес славещо се с факта, че всеки втори завършил съвременната българска гимназия през ХХІ век е неграмотен. Редно е да се питаме защо. Едва ли отговорът на един овластен гурбетчия, че по време на криза науката не била приоритет на държавата, би ни задоволил. Едва ли неговото пак фарисейско твърдение, че академиците на България са “феодални старци”, сбиращи заплата, може да даде отговор на трагичното ни питане.

Но защо ли и да питаме, когато на всинца ни е известно, че единствено в мрачина всяка човешка общност може да се ръководи най-безропотно? Да, грамотните ще продължат да сричат науки някакви, може би в Софийския университет, носещ все още името на св. Климент, комуто също безграмотни каскетлии-илитерати отнеха святостта, но това беше преди цели двадесет години. А днес? Днес на нацията явно са нужни “кухи” университети, платени дипломи и докторанти със златни ланци през вратовете и с вид на сутеньори. Днес всеки чорбаджия може да започне да печата скверно издание с “идеалната цел” да опростачи и малкото останало неопростачено население. И свитъци с книги ще продава, кой от кой с по-шокиращо и мутриращо заглавие и още по-позорно съдържание. И тъжното е, че именно те се харчат повече и от топлия хляб, който е любимото ни сравнение, и почти като анадолски сериали, което вече е любимото занимание на все по-затъпяващата част от хората в панелните ни градове и в селата ни – откровена градобитнина от печална мъка и пропилян живот.

Ликуй народе, ще рече пак някой с пробита диплома и с милиони левове в банките, седнал зад банката на изтърбушения откъм значение и морал парламент. Висшата атестационна комисия, която печаташе хабилитираните недоразумения се разпуска? И какво от това? Глухо и мрачно ще пита народа… Защото той, народът, носи споменните гени на не едно поколение; и знае тоя прост и зорлем мачкан народец за колко време именно от една нива може да порасне читаво жито, на мястото на буялата и щръкляла къклица.

Да, не трябват нам образовани люде! Защото четящият и знаещ човек не се лови на просташката и подвеждаща телевизионна реклама. Не ръкопляска на силиконови телеса и слуша ако не класическа, то поне мелодична музика. На грамотния човек не можеш да му отрежеш заплатата, като му речеш, че в Ирландия има криза и да му забраниш да празнува Коледа, защото пък в Китай забранявали Новогодишните банкети. Нашенецът не е банкетен човек. Други му натресаха първо “другарските срещи”, после “тийм билдинга”, после “фирменото парти”. Защото точно там, на тези групови сборища се мачка и меси глината на посредствената послушност. А острите камъни се изхвърлят. Но от тях именно после ще се изгради път, по който ще излезем от тресавището.

Това си мислех след като прочетох един наистина свят и показателен за святост текст на св. Климент Охридски. Той е за възкресението на Лазар. Прочетете го и вие, може пък и да помогне за нашето общо възкръсване. Защото в момента сме мъртви и точно смърдим на леш, подобно Лазар.

“Ето, светлозарното тържество идва по-напред, като ни показва образа на Христовото възкресение. Ето, светлозарният празник на Лазар възсия, очертавайки Христовите чудеса. Ето, възкресението на Лазар, станало на четвъртия ден след смъртта му, носи плодовете на Христовото възкресение, станало на третия ден. Ето, вторият предтеча, Лазар, се яви на тези, които седят в мрак и смъртна сянка, възвестяващ светодателя и спасителя Христа. Днес се разкри първата причина за унищожаването на ада.

Иисус, като я видя да плаче и дошлите при нея юдеи да плачат заедно с нея, смути се, просълзи се и – като че ли незнаещ – питаше: "Къде го положихте?" А това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Иисус веднага им заповяда да вдигнат камъка. Сестрата на умрелия, Мария, му каза: "Господи, какво искаш? Та той вони вече; защото е от четири дни в гроба." Иисус й рече: "Всеки, който вярва в мене, и да умре, пак ще оживее. Само вярвай, и ще видиш славата Божия, защото за това дойдох – за да владея и над живи, и над мъртви." Мария му каза: "Вярвам, Господи, че ти си Син Божий, по свое благоволение въплътил се заради нас, та тия, които са в мрак, да видят светлина." Иисус пък, като ни показа пример – от небесния Бог да измолваме всеки дар, – издигна очи към небето и каза: "Отче, благодаря Ти, че винаги ме слушаш; но това казах сега заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си ме пратил." Като каза това, Исус извика с висок глас: "Лазаре, излез вън!" И при този пресвят глас мъртвецът веднага стана, след като разкапващата се плът се обнови. Иисус им заповяда да разповият овързаните му ръце и нозе. А народът, който беше там, като видя това дивно чудо, всички като с една уста прославиха Бога и казваха: "Наистина Божий син е този!" И повярваха в него.

Древният враг, дяволът, ожесточи сърцата на противниците. Те казваха: "Ако този не бъде умъртвен, то целия свят ще повярва в него." И веднага се събраха първосвещениците и книжниците и направиха съвещание против него – да убият не само Иисуса, но и Лазаря, понеже поради него мнозина повярваха в Исуса Христа.

Заради това ли, о беззаконници, вие станахте законоучители, за да въставате против законодателя? Поради това ли се разбунтувахте срещу Бога, понеже ви освободи от египетското робство, като наказа фараона с много бедствия? Затова ли, о, беззаконници, ковете коварствата против Него, защото ви проведе чудно през Червено море и ви хранеше с небесна храна в пустинята четиридесет години? А вие сега и измамник Го нарекохте, о, престъпници, защото и мъртвец ни възкресява, и всякакви изцерения извършва. Затова ли казвате: "Лъжец е"? А когато ви пращаше манна от небето – тогава Го благославяхте. Не се ли срамувате, законопрестъпници юдеи! Вместо похвала, коварство ковахте срещу своя творец. А трябваше да Му отдадете хвала и чест, виждайки, че той възкресява мъртви, дарява на слепите светлина, изгонва бесове, изцерява всякакви болести – Този, Който дойде да спаси човешкия род.“

Така е писал свети Климент. И в отлика от съвременните мерзавци, гаврещи се с буквите, завършва удивително и за най-печелившите днешни писачи. И знаете ли защо? Защото се е отдал на нестяжание, а те – на печалба. Затова е велик и затова го славим!

“Лазар – красива издънка от божията градина!
Лазар – медоносна капка от божията премъдрост!
Лазар – извор на духовна благодат!
Лазар – неувяхващ цвят от райската градина!
Лазар – високолетящ орел на висшата премъдрост!
Лазар – съкровищница на божието гостоприемство, изпълнена с обич към бедните!
Лазар – втори предтеча за тези, които седят в мрак и в смъртна сянка!
Лазар – лют посрамител на адовата сила!
Лазар – мил любимец на Христа!
Лазар – пръв предобраз на възкресението на Христа на третия ден!
Лазар – светлозарен съобщник на ангелите!
Лазар – строг изобличител на юдеите!

Благословен е този, който дойде да обнови човешката природа и да спаси погиналато. Осанна във висините на Бога, прославян в три Лица заедно – на Отца и на Сина, и на Светия Дух, сега и всякога, и вовеки.”

Не е ли време да идем и да се поклоним пред паметника на св. Климент? Но скромно, без тоги, жезли и салтанати. Пък и слава Богу, че има паметник, щото над тридесет години имаше само обещания. Но това е друга история, за друг път…