Шестдесет години от смъртта на владика Серафим (Соболев) отбелязаха в събота в София

На 26 февруари 2010 г. се навършиха 60 години от кончината на приснопаметния архиепископ Серафим (Соболев), известен сред православните християни в България като “владика Серафим”. На 27 февруари патриаршеският викарий Стобийски епископ Наум отслужи панихида за него в Руската църква „Св. Николай Чудоворец“ в София.  

Архиепископ Серафим, в мире Николай Борисович Соболев, е роден в Рязан на 1 декември 1881 г. След завършване на Рязанската духовна семинария постъпва през в 1904 г. в Санкт-Петербургската Духовна академия. На 26 януари 1908 г. Ямбургският епископ Сергий (Тихомиров) го подстригва за монах с името Серафим в чест на преп. Серафим Саровски. На 18 март същата година е ръкоположен за йеромонах. След завършването на Духовната академия е назначен за преподавател в Пастирското училище в Житомир, а след това за помощник-инспектор в Духовното училище в Калуга. През 1911 г. става инспектор на Духовната семинария в Кострома. През 1912 г. е назначен за ректор на Духовната семинария във Воронеж. През есента на 1918 г., когато започва гражданската война, е принуден да се пресели в Екатеринодар, а оттам и в Симферопол (Крим).

На 1 октомври 1920 г. в симферополския катедрален храм „Св. Александър Невски“ е хиротонисан за Лубенски епископ от митрополит Антоний (Храповицки).

На 14 ноември 1920 г. заедно с милиони други руски бежанци от комунистическия режим емигрира от Русия. Преподава в Богословската школа на о. Халки, Турция. На 19 май 1921 г. пристига в България и е назначен от Задграничното църковно управление на Руската православна църква за предстоятел на храма „Св. Николай Чудотворец“ към руското посолство в София, както и на руския манастир „Св. Александър Невски“ в Ямбол. На 31 август оглавява руските задгранични енории в България с титлата „епископ Богучаровски“. През 1934 г. е възведен в архиепископски сан.

Архиепископ Серафим (Соболев)

На 16 юни 1946 г., по времето на посещението на патриарха на Москва и цяла Русия Алексий I в България възобновява литургично общение с Московската патриаршия. Участва в Съвещанието на главите и представителите на автокефалните Православни църкви в Москва през юли-август 1948 г.

Владика Серафим е написал няколко богословски трудове. В своето изследване „Новото учение за София, Божията Премъдрост“ (София, 1935) той критикува „софиологията“ на протойерей Сергий Булгаков. Изказва се против преминаването към нов календарен стил и икуменическото движение. Съдейства за свалянето на църковната схизма от Българската православна църква и е духовен отец на редица нейни йерарси и видни свещенослужители.

Умира на 26 февруари 1950 г. в София. Погребан е в криптата на софийската Руска църква „Св. Николай Чудотворец“.

Още приживе владика Серафим е смятан от хората за духовен старец с дарба на прозорливост. След смъртта му в отговор на молитвите на християните към него започват да се извършват многобройни чудеса. Православните християни в България нееднократно повдигат въпроса за неговата канонизация. Материалите по въпроса за канонизацията на владика Серафим се разглеждат в момента от Комисията на Св. Синод на Руската православна църква по канонизациите. | www.sedmitza.ru