Един възрожденски свещеник

Отец Иван Чуклев от Велико Търново

Пълното име на този духовник е Иван Хаджикръстев Чуклев, но в миналото той е известен и с прякора поп Иван Самоводченина. Роден е в будното село Самоводене до Велико Търново през 1815 г. 

Баща му хаджи Кръстю Чуклев се занимава със земеделие и търговия, като натрупва с честен труд значително състояние. Глава е на 15-членно семейство. Избиран няколко пъти за кмет на селото, хаджи Кръстю също е църковен настоятел и жертвува немалки суми за развитието на училищното дело в Самоводене. Неговата съпруга Цана е природно интелигентна жена, която ръководи цялото домакинство.

След като завършва курса на местното килийно училище, Иван зажаднява за по-голямо образование. Той често посещава близкия Преображенски манастир, пее в храма и с помощта на монасите задълбочава познанията си. В него постепенно назрява копнежът да се отдаде на служба на св. Църква като свещеник и то във Велико Търново. Хаджи Кръстю посреща с радост благочестивото желание на сина си. Той оженва Иван на 30-годишна възраст за една богата мома на име Димитра от с.Сергювец (сега Първомайци), Горнооряховско. Тя е дъщеря на известния в този край богаташ хаджи Георги Цанков. Въпреки че неписаната възрожденска традиция изисква кандидатите за свещеници да са семейни с повече от едно дете, още през същата 1845 г. Иван е ръкоположен за свещеник в село Самоводене от Великотърновския митрополит-фанариот Неофит Византиос. Внукът на отец Чуклев, който предава спомените си за него, твърди, че хиротонията е извършена от владиката Паиарет. Това обаче не е вярно, понеже този архиерей управлява само между 1838 и 1840 г.

След като служи в самоводската църква две седмици, отец Иван заминава за Велико Търново. Тук получава енория при църквата „Св. Никола” (малката), като заплаща по тогавашния обичай въпреки каноните 3000 гроша за ръкоположението и още толкова за енорията. Отец Иван свещенодейства в храма цели 44 години. По думите на неговите съвременници той се отличава с благост, умереност и съзнание за отговорност. В молитвата е точен и вглъбен. Тъй като поверената му църква „Св. Никола” е сравнително нова (строена е през 1836 г. от Колю Фичето), големи грижи за поддържането й не са нужни. В епоха, когато биенето на камбани у нас е забранено от поробителите, свещ. Иван Чуклев си поставя за цел да построи камбанария до храма и успява. Тя е завършена през 1872 г. от неизвестен майстор – вероятно уста Иван Давдата или уста Велю,учител на Колю Фичето. В цялостния архитектурен силует и куполният завършек на камбанарията не се откриват леките форми и раздвижените необарокови форми на Фичето.

Отец Иван също участва в работата на общината и не остава настрана от църковно-националната борба. Една вечер през 1869 г. йеродякон Игнатий (Васил Левски), облечен с расо, идва на служба в църквата „Св. Никола”. След вечернята отец Иван завежда Дякона у дома си. Тук последният преспива и се запознава със синовете на свещеника. Рано сутринта Левски е доведен в хана на патриотката Бяла Бона (Бона Генева Станчева) – център на апостолите. Това неизвестно и необнародвано досега сведение по всяка вероятност е достоверно. Левски посещава отново Велико Търново при първата си обиколка през януари-февруари 1869 г., а през есента на същата година идва втори път и основава революционен комитет с председател Христо Иванов Големия (Книговезеца).

В дома на отец Иван царува дух на родолюбие и нелицемерна вяра. Той има три деца, от които двама сина – Георги и Давид, и една дъщеря – Миланка. Давид е изпратен да учи в Русия и при обявяваването на Освободителната война се записва в Кишинев доброволец в Българското опълчение .Сражава се на връх Шипка и остава по чудо жив. Георги се занимава с търговия и членува в търновския революционен комитет. През 1871 г. е избран за председател на градското читалище „Надежда”. След Освобождението става заместник-председател, театрален деец и финансов чиновник. Избран е за кмет на Велико Търново през 1880 г. и оставя добри спомени с грижите си за благоустройството на старопрестолния град. През целия си живот той е на своя пост като църковен псалт. Миланка Попиванова е активна членка на женското дружество, основано от Евгения Кисимова. През 1877 г. в двора на църквата „Св. Никола” е погребан Павел Бобеков – председател на революционния комитет в Панагюрище и опълченец, който умира от коремен тиф. Във Велико Търново през февруари и март 1879 г. заседават избраниците на народа, за да приемат първата Конституция на независимото княжество. На отец Иван се пада високата чест да посрещне гостите в училището към църквата „Св. Никола”, където се водят разширените заседания с участието на делегати и от Източна Румелия, Македония, Тракия и др.

През следващите години свещ. Чуклев се дистанцира от междупартийните ежби с ясното съзнание, че вярата не може и не трябва да се смесва с личните предпочитания. Подобна обективна позиция за съжаление не се споделя от много духовници, за които Димитър Маринов пише в спомените си: „Владиците, с изключение на Блаженейший йший Антима и епископа Климента, бяха и останаха с консерваторите и зимаха живо участие в нашите политически борби, което участие се отзова много пагубно върху черковно-духовното състояние на народа и предизвика упадъка на религиозноста между низшето духовенство и народа….”

На 9 януари 1890 г. отец Иван Чуклев служи св. литургия в църквата си, която този път не е добре отоплена. Хремата му преминава в бронхопневмония и след двуседмично боледуване той почива в Господа на 75-годишна възраст. Неговото тяло е погребано в двора на църквата зад олтара до старата лоза. Без да е пророк или гений, свещ. Чуклев – един от „малките големи хора” по израза на М. Горки – влага като хиляди други набожността, упованията, делата си в темелите на свободна България. Настоящите редове са първи опит да бъде изтрит праха на забравата от неговото име.