Едно религиозно движение през 1861 г.

 

 

Посттоталитарната ситуация у нас се характеризира с типични симптоми – хаос, несигурност, стрес, страхове в условията на рязка промяна и всеoбща криза, разпадащ се стопански ред и ценностна система. В резултат на това социалната фрустрация достига своя апогей. Сред емпиричните й проявления са масовият хазарт, вярата в екстрасенси, чудотворци, пророци, магьосници, срещите с „извънземни”, призраци и пр. Развихря се социалното митотворчество, издигането и свалянето на лидери, магизирането на цялостния мироглед. Никнат християнски и източно-мистични секти. Болезнеността на преходния период е свързана с носталгия по епохата на сталинския социализъм от 50-те години или с месианска идеализация на образа на монарха. Днешните разновидности на масовата психоза в България имат далечни паралели в миналото.¹ Съновиденията на свинепаса Ивайло и внезапната поява на солунска икона при въстанието в Търновград са последвани от мащабни обществени сътресения, които разместват социалните пластове и свалят династии. 

 

 

Явлението „Ангелуш” не може да бъде схванато извън историческия си контекст. През 1861 г. в Османската империя се развиват интензивни процеси със стресогенен характер, които упражняват синергетичен ефект. Тогава умира султан Абдул Меджид и се възцарява Абдул Азис, а великият везир Фуад паша е заменен с Мехмед Кабръзлъ паша. Рязкото спадане на курса на акциите на лондонската борса резонира бурно в Османската империя, обезсилена от Кримската война (1853-1856), и за една година валутата се обезценява с 80%. Проведен е задължителен вътрешен заем и са пуснати в обръщение банкноти, необезпечени с активи на банката. Русия и Турция сключват споразумение, според което хиляди българи започват да се изселват в украинските степи, като на тяхно място прииждат черкези от Кавказ. На този злокобен план се противопоставят наши видни интелектуалци начело с Георги Раковски. За засилването на паниката особено допринася появата на голяма комета през юни и юли 1861 г. Тази небесна феерия отключва опасенията на масовото магическо съзнание, което я асоциира с идеята за настъпване на Второто пришествие и края на света, понеже Първото пришествие – раждането на Христа, според Евангелията е съпроводено от изгряването на необичайна движеща се звезда. Нажежената в обществото атмосфера на безизходица и отчаяние до голяма степен благоприятства успеха на Ангелуш, въпреки неговата ефимерност.

 

Но кой е той? Ангелуш е българин, роден в Силистра през 1827 г. С елементарно образование, без каквато и да е квалификация или влечение към „свят” живот, той става чирак при един бакалин, но тъй като няма понятие от финанси, задлъжнява на собственика, който го изхвърля на улицата. По-късно Ангелуш заема голяма сума и стоки, за да отвори кръчма и бакалия в с. Караорман (дн. Страцимир). Той раздава широко на кредит, но не успява да си върне задълженията и е хвърлен в затвора. От тъмницата силистренецът излиза „озарен” свише. Според него, му се била явила св. Богородица и го била надарила със способност да лекува със светена вода от лечебни извори (аязми). Ангелуш разкрива новата си харизма, като издирва затлачен дълбок кладенец до с. Караорман, почиства го и поставя в ниша до нивото на водата иконка в св. Богородица, която се отразява върху повърхността. Той пуска слух, че откритата от него вода изцелява всички видове болести. Постепенно прииждат любопитни, болни, поклонници. Временното подобряване на състоянието на някои страдалци раздухва слуха до невероятни размери.

 

През лятото на 1861 г. в Силистренско прииждат десетки хиляди хора – не само от българските земи, но и от Влашко, Молдова, Трансилвания, Сърбия, Бесарабия, Австрия.³ Параходното дружество „Лойд” в продължение на четири месеца инкасира печалба, каквато при нормални условия набира за четири години. Масовата психоза води до стълпотворение, по-голямо от вавилонското. Фокус на неосакралното пространство е кладенецът, от който Ангелуш, облечен в подобие на расо, вади вода и я освещава с потопяване на кръст и произнасяне на непонятни думи. „Чудотворецът” прави до 500 земни поклона дневно и чете молитви, а понякога произнася пред тълпата кратко, несвързано и неграмотно слово на български. Край неизчерпаемия кладенец са изградени бараки за носените дарове, свещите, доказателствата за реалността на чудесата (захвърлени бастуни, патерици, очила), както и безброй навеси, дюкяни, сергии на търговци и занаятчии. Най-интригуващият елемент от феномена Ангелуш е, че той не търси лична корист от религиозната психоза, която сам възбужда. Със събраните от вярващите над 50 000 гроша той си поставя задача да построи манастир, но средствата са присвоени от църковните общини в Силистра. Опитва се да спечели и агентът на Австрийското параходно дружество в Силистра, който отпечатва във Виена портрета на новия „светец” в хиляден тираж. Новите икони обаче пристигат след угасването на психозата и предприемчивият чужденец фалира.

 

В Шумен Ангелуш „свещенодейства” в църквата „Св. Възнесение” в продължение на 40 дни и събира от населението 17 000 гроша, с които е довършено новото училище. Учителите Добри Войников и Никола Бацаров правят плах опит да изобличат шарлатанина, но екзалтираната тълпа ги напада и те едва се спасяват от линчуване. Заразен от заобикалящото го въодушевление, Ангелуш започва да надхвърля първоначалните параметри на мисията си, като изрича пророчества, определя датата на смъртта си, заявява, че на 15 август 1861 г. (Успение Богородично) щяло да се отвори небето и да приеме християните и пр. Но времето работи против Ангелуш. Броят и недоволството на неизлекуваните наивници нараства с всеки изминал ден. На 20 септември религиозният панаир е съвсем запустял. Намесват се най-сетне светската и църковната власти. Силистренският губернатор Ибрахим паша, който си присвоява 1/3 от печалбите, изпраща „светеца” на заточение в Родос.⁴ Оттам е извикан в Цариградската патриаршия, където го принуждават да свали незаконно носеното расо, да се обръсне и да остане на работа като занаятчия в Цариград. Ангелуш измолва да отиде на поклонение в Света Гора за изкупление на греховете си. По-късно става свещеник в Разградско. Когато назрява апогеят на църковно-националната борба, бившият мистик агитира сред българите да останат верни на Фенер. Понася се мълвата, че този ренегат не е истинският Ангелуш, а някой си свещеник Спиро Теофилов.⁵

 

През 1867 г. атонската Велика Лавра възлага на Ангелуш събирането на дарения в Силистренско, за да може "светецът" да експлоатира последните остатъци от някогашната си слава. Не закъсняват да се явят и епигони като хаджи поп Лазар в Сестримо, който през януари 1862 г. се провъзгласява за нов Ангелуш.

 

 

Появата на Ангелуш е немислима извън екстремната ситуация, оформила се през 1861 г. като пряка функция на династичната, стопанската и демографската криза. Градусът на социалното напрежение особено се засилва от кометата, която предизвиква дефанзивни форми на поведение (масов инфантилизъм и психичен отказ) сред огромни човешки маси с изчерпани от войната нравствено-психични защитни механизми. Хората актуализират своя мисловен и емоционален ориентир за края на света и проектират стресовите си състояния върху това необикновено небесно явление. Съществуват и други фактори с по-абстрактно или по-косвено въздействие, които предпоставят успеха на психозата. При липсата на гъста мрежа от църкви, манастири и духовници в този район местното християнство деградира към първични езически представи и става много по-податливо на извънцърковни ирационални въздействия.⁷ Д. Юм правилно подчертава, че в човека от тълпата предизвиква мистично настроение не това, което е закономерно и подлежи на осмисляне и теоретизиране, а онова, което поразява въображението и чувствата.⁸ Голяма роля също играе липсата на медицинско обслужване в дълбоката османска провинция. Благодарение на нея триумфират самозвани лечители и се разпространяват фантастични слухове, които формират или по-скоро деформират общественото съзнание. Не трябва да се забравя и фактът, че една година преди тази психоза Българската църква открито отхвърля каноничната си зависимост от Фенер. Този радикален акт засилва латентната склонност да се търсят деривати на неотреагираното напрежение извън официалните институции и лидери в страната.

 

 

Възлов момент в живота и дейността на силистренеца е хвърлянето му в затвора. Отбиването на присъдата става фаза на преход, граничен период между психична норма и патология, между религиозно невежество и внезапно избликнал месиански комплекс, между анонимност и свърхпопулярност.⁹ Ангелуш явно изживява психична криза, чието разрешение той търси не в покаянието, т.е. в установяването на вътрешни, интимни причини (вина) за кризата и във възприемане на адекватен поведенчески модел за коригирането й. Неговата дезадаптация не изпада в солипсизъм и ступор или в критичната точка на самоубийството. Напротив, той се опитва да преодолее интровертната си криза чрез екстровертни средства – афиширане на чудодейни способности, манипулиране на хилядите адепти и накрая дори приспособяване към духовния коректив на Църквата чрез приемане на свещенически сан. Като отреагира субективната си фрустрация, Ангелуш заставя обществото да го приеме отново не като смирен редови член, а в хипертрофиран вид като нов „спасител“ и масов „изцелител“.

 

Този човек не познава мъчителните угризения на съвестта като едно от основните качества на социализирания индивид. Той се амбицира да разреши трагичната дихотомия между своя личен и социален живот чрез невероятна амбиция за покоряване на света с помощта на метафизичните сили. Ангелуш вероятно се идентифицира с поведението на протагонистите от библейската и агиографска  литература и започва да го имитира външно (молитви, поклони, постене, носене на расо). Вроденото честолюбие и тщеславие на „светеца” активно моделират емоционалната зона, която започва да доминира целия му живот, цялостното му личностно развитие. Тя се основава върху изпитваното от него усещане за лична добродетелност и праведност, които се осъществяват на практика в наивност и безкористност. Като дюкянджия той раздава стоките си на вересия срещу устни обещания за плащане, които никога не се осъществяват, а по време и след психозата не присвоява огромните дарения в пари и натура.

 

 

Интензивният дефицит от средства и възможности за излизане от екстремната ситуация поражда оптическа халюцинация. Видението на Ангелуш е типичен случай на влияние на проекционния механизъм върху психиката, при което логиката е блокирана, а примитивната перцептивна способност оформя метафизичен образ. Активизират се представи, които съзнанието в състояние на фрустрация предлага като образ на св. Богородица – въплъщение на липсващата човешка любов, отзивчивост и благост. Видението насочва и стимулира Ангелуш към изява на присъщия му „Наполеонов синдром”, към директна и дори агресивна линия на поведение.

 

 

Поведенческата стратегия на Ангелуш след затвора в общи линии съответства на теорията на Макс Вебер за харизматичната власт. Тази власт отхвърля общоприетите методи за социално управление и представлява особена революционна сила, която провъзгласява необходимостта и възможността за радикални промени. Според Вебер харизматичната власт е тясно свързана с определено социално движение, възникнало извън съществуващия държавен ред и насочено пряко или косвено срещу него. Това социално движение може да има религиозен, политически, културен или друг характер. То обикновено притегля лица, които изпитват остър дистрес в един или друг вариант и които са готови на всичко срещу обещание да бъдат освободени от психичната си обремененост. Независимо дали излиза с проповед за необходимост от радикални промени или сочи път, водещ към тях, човекът, който персонифицира това обещание, е потенциален харизматичен лидер. Преизпълнен с усещане за собствената си мисия, той сам се налага начело. Вебер настоява, че признаването на особени качества в него е решаващ фактор за действеността на харизмата.¹¹ При това се постулира не някаква ирационалност на лидера или на неговите последователи, а притежаването от него на определени месиански свойства. Затова харизматичната му власт предизвиква възторжено преклонение и идентифициране със силния на деня. Стихийно възникващата на емоционална почва склонност на последователите да създават култ към личността на вожда си е характерен параметър на харизмата. В сектантска среда лидерът може да демонстрира свърхестествени способности, вършейки или давайки си вид, че върши чудеса, докато не избледнее ефектът на ореола в манипулираните от него маси. По същия начин първоначалното преклонение и пиетет към Ангелуш постепенно се заменят от негативни емоции като разочарование, недоволство и дори омраза.

 

 

В заключение, Ангелуш може да се определи като типично екстровертен тип, който поддържа постоянни активни контакти с широките човешки маси. През първата половина на живота му хората го мотивират и експлоатират, а през втората той става офанзивен, макар и доста оспорван, консуматор на представата, която моделира за себе си в социалното съзнание. Несъмнено той страда от мания за величие, която от медицинско гледище е експанзивна налудност. Редица от днешните ни политици и църковни лидери могат да се поучат от  възхода и падението на неканонизирания „благодетел на човечеството” на име Ангелуш.

 

¹ Г. Йолов. Митингова демокрация и масова психоза. – Съвременен показател, 1990, № 6, 10-12.
² В. Милев. Психология и психопатология на религията. 2 изд. С., 1988, с. 149.
³ Румънски пътеписи от ХІХ в. за българските земи. С., 1982, с. 134, 136. 
⁴ И. Блъсков. Повествования за възрожденското време. С., 1985, 321-324.
⁵ Архив на Г. Ст. Раковски. Т. 3. С., 1966, с. 393.
⁶ В. Стефанов. Българска медицина през Възраждането, С., 1980, 44-45.
⁷ М. Драганов. Религиозна психика на българите, С., 1968, 78-79.
⁸ Д. Юм. Сочинения в двух томах. Т. 2. М., 1966, с. 397.
⁹ Г. Йолов. Бедствия и масова психика. С., 1989, с. 20.
¹⁰ Същият. Личността в критични ситуации. С., 1975, с. 102.

¹¹ M. Weber. Essays in Sociology. New York, 1958, p. 52.