Там, където думите не могат

На 13 и 14 май в Православния център „Проф. Тотю Коев” към Великотърновския университет се проведе обучителен семинар и тренинг с отворена тема „Вербална и невербална комуникация при общуването”, озаглавен „ТАМ, КЪДЕТО ДУМИТЕ НЕ МОГАТ”. Специални гости бяха гл. ас. Андриан Александров от Богословския факултет на СУ, Ирена Вачева сурдопедагог и ресурсен учител в РЦ София, хон. ас. Силвана Павлова, преподавател по жестомимичен език и преводач на Съюза на глухите в България, както и Мина Букурова – студент по Педагогика в СУ.

Организатор на семинара беше Фондация „Развитие и интеграция“, с финансова подкрепа от фондация „Покров Богородичен”. Желаещите да се включат с презентации по темата имаха възможност да се регистрират за участие в Православния библиотечен център при г-н Зоран Мамучевски, който беше наш домакин, за да споделят добри практики.

В първия ден на семинара бяха представени целите на програмата и разгледана темата „Kомуникация при публична реч”, която постави основните научни акценти по темата. Колегите от различни специалности на ВТУ се запознаха с реторичните техники и похвати, с прилагането на техниките за убеждаване, с различните логически и емоционални средства за влияние върху широката публика, а и в условията на личното общуване. Приоритетно бяха изведени няколко реторични умения, които стопроцентово се отнасят и до способностите на хората да убеждават чрез слово: правилен строеж на речта; осъществяване на контакт със слушащите; точен подбор и отлично познаване на значенията на думите; емоционалност, яснота, краткост и простота на говорене; толерантност. Стана ясно, че красноречието е не просто още едно положително качество, а сериозно условие за успехи в живота и съществен белег за култура. Тъй като материята бе изключително интересна за аудиторията, до края на семинарния ден се оформи сериозна дискусия. Сесията продължи с различни примери на изказ, четене на текстове с активното участие на студентите.

Програмата за следващия ден беше насочена изцяло към невербалната комуникация в практиката и всички се докоснаха до опита на „Учителя в процеса на реторичното общуване”. Беше подчертано изключително важното място на невербалните средства в обучението, защото те служат за: изразяване на емоционално състояние и отношение; осъществяване на обратна връзка; опознаване на личността на реципиента; предаване на информация без думи; придаване на емоционалност и изразителност на речта; допълване или потвърждаване на вербално предадена информация; запълване на паузите в речта; разкриване на противоречия и несъответствия между вербалната изява и цялостното поведение на личността. Тъй като в аудиторията имаше и бъдещи учители, за тях беше важно да разберат, че ефективната комуникация в класната стая е резултат от умението да се координират всички невербални прояви, за което е необходимо овладяването на система от невербални сигнали, което ще им позволи да въздействат по–ефективно върху аудиторията, да бъдат атрактивни и емоционални. Имаше много примери, изведени от личния опит на студентите, от което заключваме, че лекцията ще им бъде в полза занапред.

Разгледахме и дейността на Неделното училище по вероучение за деца с увреден слух, където методите на вербалната и невербалната комуникация показват ясни резултати. Логично е когато човек има увредени сензори, да развие компенсаторно други. Така слухоувредените хора по света са овладели до съвършенство невербалната комуникация, а жестовият език, които ползват за основна комуникация помежду си, е най-интересното междинно ниво между двата, защото върви паралелно с вербалния, но е основан на невербалния език.

По програма следваше споделяне на добри практики от различни формални и неформални институции. Мина Букурова разказа за съвместната дейност на студенти от СУ и деца и младежи с увреден слух по различни проекти и програми, в които се реализира идеята за “интеграция в действие”. Така се изведе и мотото на семинара „Равни, но различни”, защото всички сме хора на тази земя, но имаме различни дадености, които, разбира се, не трябва да спираме да развиваме.

Като заключение на семинара можем да кажем, че темата е изключително широка и успяхме да сложим само една рамка, която да ни ориентира. Несъмнено е, че теорията твърде отскоро се занимава с дълбочинното изучаване на езика на човешкото тяло и по-специално с характера и особеностите на невербалната комуникация. Според редица източници, систематизираните проучвания в тази област бележат своето начало от 60-те години на нашия век. Но ние ще продължим да следим и новостите в тази област, защото междукултурната невербална комуникация дава много знания и сведения, приложими частично или изцяло в сферата на журналистиката, политиката, дипломацията, педагогиката и в редица други комуникативни професии. Тя е ценен и незаменим индикатор за сходствата и различията на отделните културни системи, на отделните човешки групи, а също и на общокултурните тенденции, адаптивни механизми, характера на антропологичната динамика и спецификата на средствата за удовлетворяването на определени потребности. Постоянното кръстосване на послания, изпращани чрез знаци, жестове, мимики и пози в пространството обогатява отделните култури и това многозвучие облагородява самия живот.