Божествената литургия и „мир нам“

Великият праведник и молитвеник св. Йоан Кронщадски казва: „Ако литургията престане – слънцето ще помръкне и земята ще спре да дава своя плод… Ако бъдат събрани скъпоценностите на целия свят и бъдат поставени върху едната страна на везната, а върху другата – Божествената литургия – страната на Божествената литургия ще натежи“. Затова и с дълбока печал отбелязва: „Този, който има възможност да ходи на Божествена литургия – не ходи, а който ходи – стои разсеяно, донасяйки със себе си житейски помисли и грижи. Защо е така? Защото той не се замисля какво представлява литургията. Не разбира цялата дълбочина и важност на извършващата се пред очите му Велика тайна“…
Каква тайна? На съединението на земното и небесното, ясно изразено чрез молитвата на свещеника преди Великия вход, начената с думите : „Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите и пеем трисветата песен на Животворящата Троица,… (да)… оставим всяка житейска грижа. За да приемем Царя на всичко, Когото невидимо ангелските чинове тържествено носят…“.
В светата Божествена литургия човек върви към извайване на изначалните образ и подобие Божии в човека. До достигането на онова, за което говори св. ап. Павел: „И тъй, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново“ (2 Кор. 5:17). Това е тайнствен път, по който сме призовани да вървим с мирен дух. Затова и Великата ектения започва с възгласа: „С мир на Господа да се помолим“*. Тоест да се помолим на Господа със смирение. Защото: „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“ (Иак. 4:6). Преподобни Нил Синайски казва: „Молитвата на смирения прекланя Бога, а молбата на гордия Го оскърбява“.
А Бог трябва да бъде преклонен.
Праотецът Иаков преклонил Бог като се борил с Него, за да получи благословията Му (ср. Бит. 32:24 – 29). Ние ще молим Бога за много неща: „за мира от небето и за спасение на нашите души…за мира на целия свят, за благопреуспяването на светите Божии църкви и за единението им…“. За духовенството и народа, за града и страната и за всички, „които с вяра живеят в тях“. За плаващите, пътуващите, боледуващите, страдащите и пленените.
Още, за да се „избавим от всяка скръб, гняв, беда и нужда“, но най-вече да бъде живота ни свят, мирен и безгрешен.
В подкрепа на молитвите ни ще потърсим застъпничество от „пресветата, пречиста, преблагословена, славна наша Владичица Богородица и Приснодева Мария…“ и всички светии, с обещанието, че „сами себе си и един други, и целия си живот на Христа Бога… ще отдадем“.
Свещеникът призовава: „Да стоим добре, да стоим с благоговение, да внимаваме, за да принесем в мир светото възношение“.
Отговорът на молещия се с него народ е: „Благодатта на мира, е хвалебна жертва“.
Свещеникът издига ръце и възглася: „Да издигнем сърцата си нагоре“.
Отговорът е: „Издигнати са към Господа“.
Свещеникът тихо се моли: „Достойно и справедливо е да Те възпяваме, да Те благославяме, да Те хвалим, да Ти благодарим, да Ти се покланяме на всяко място на Твоето владичество;… Благодарим Ти и за тая служба, която благоволи да приемеш от нашите ръце, макар и пред Тебе да стоят хиляди архангели и безброй ангели, херувими и серафими, шестокрили, многоочити, които високо летят“…
Да Те възпяваме… Св. пророк и цар Давид възкликва: „Пейте на нашия Бог, пейте, пейте на нашия Цар, пейте, защото Бог е цар на цяла земя, пейте всички разумно…“ (Пс. 46:7-8). И сам казва за себе си: „Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам“ (Пс. 103:33).
Да Те благославяме… Всяка молитва започва с възгласа: „Благословен Бог наш, всякога сега и винаги и вовеки веков“. А самата света Литургия започва с думите: „Благословено е царството на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и вовеки веков“
Да Те хвалим… Псалмопеецът призовава: “Хвалете Господа от небесата, хвалете Го във висините. Хвалете Го, всички Негови Ангели, хвалете Го, всички Негови войнства. Хвалете Го, слънце и луно, хвалете Го, всички блестящи звезди. Хвалете Го, небеса на небесата и води, които сте по-високо от небесата… Всичко, що диша, да хвали Господа!…“ (Пс. 148:1-4, 150:6).
Да Ти благодарим „за великите Твои благодеяния, които си проявил към Твоите раби,… благодарим и смирено измолваме Твоето безпримерно и неизказано милосърдие…“ (из Благодарствен молебен, Требник, 1994 г., с. 538).
Да Ти се покланяме с дух и истина (вж. Иоан 4:24)…
Що е истина? (вж. Иоан 18:38). Този въпрос задал Пилат, когато Истината стояла до него – Богочовекът Иисус Христос. В сърцето на светата Божествена литургия – Тайнството Евхаристия, приемаме Неговото истинно, драгоценно и пресвято Тяло и истинната Му драгоценна, всесвята и животворяща Кръв.
Забележителни са думите на Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний (БПЦ–БП): „Светата Евхаристия е едновременно спасение на света и човека, и съд над света и човека. Именно защото е спасение на света, тя е тайнодействен съд над него. Така св. Евхаристия може да бъде и съд и присъда за нас, ако недостойно участваме в нея и се причастяваме…“ („Лек за безсмъртие“, изд. Богоносци, с. 10).
Наистина „никой от свързаните с плътски желания и наслади не е достоен да пристъпи, или да се приближи, или да Ти служи, Царю на славата; защото да се служи на Тебе е велико и страшно и за самите небесни сили…“.
Никой не е достоен, но… “поради Твоето неизразимо и неизмеримо човеколюбие Ти действително и неизменно си станал човек и архиерей за нас и, като Господар на всичко, си ни предал свещенодействието на тая спасителна и безкръвна жертва…“.
С такива думи свещеникът се моли за себе си и за всички свои събратя, облечени с благодатта на свещенството, удостоени да застанат пред тая света Божия трапеза, но молитвата му се отнася и за всеки православен християнин. Защото всички са призовани със страх Божий, с вяра и любов да пристъпят и да се причестят „с драгоценното и свято Тяло и кръв на Господа и Бога и наш Спасител Иисус Христос…“ (с. 103). И за всички се отнася предупреждението на св. ап. Павел: „Който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня. Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне“ (1 Кор. 11:27-29).
Ето как светата Евхаристия се явява и съд над света и човека. Със съзнанието за този съд преди пристъпването към Тялото и Кръвта Господни се молим Твоите свети тайни, Господи, да не бъде „огън, който изгаря недостойните…“ или за „осъждане, но за изцерение на душата и тялото“…
За възможността да кажем заедно със св. ап. Павел: „И вече не аз живея, а Христос живее в мене…“ (Гал. 2:20).
Ако това е така, тогава сме готови след като сме престояли единодушно в храма, хвалейки Бога (вж. Деян. 2:46-47), след края на светата Литургия: „С мир да излезем!“.
Къде? В света, за който Господ Иисус Христос казва на Своите ученици и „на вярващите в Неговото име“ (вж. Иоан 1:12): „Ето, Аз ви изпращам като овци посред вълци…“ (Мат. 10:16).
Как ни изпраща? С мир…
С Неговия мир, даден „не тъй, както светът дава“ (вж. Иоан 14:27). Защото светът ни дава „всички царства на света и тяхната слава,… всичко това…“, ако паднем и му се поклоним (ср. Мат. 4:8-9). Но този свят не е светът преди грехопадението, в който „всичко беше твърде добро“ (вж. Бит1:31). Нито е светът след Второто Христово пришествие и окончателният съд над човеците, когато ще настъпи ново небе и нова земя, и няма вече да се чува в него глас от плач и глас от писък,… вълк и агне ще пасат заедно, и лъвът ще яде слама като вол, а за змията прахът ще бъде храна: те не ще причиняват зло и вреда (вж. Ис. 65:17, 19, 25).
Този свят е светът, за който Синът Божий казва: „Ще чувате боеве и вести за войни,… ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове…“ (Мат. 24:6-7). Но точно в него, такъв, какъвто е, придобили в Божествената света литургия „благословението на Господа и Неговата милост,… чрез благодатта и човеколюбието Му…“ трябва с мир да излезем. За да му дадем Христовия мир не по почина на света, а като миротворците, които ще се нарекат синове Божии (вж. Мат. 5:9).