Книга на месеца за юни в книжарница „Къща за птици“: „Вестители на Божието царство“ от Александър Мен – библейските пророци като учители на вярата и живота

„Вестители на Божието царство“ (Омофор, 2006) от протойерей Александър Мен е книгата на месеца за юни в книжарница „Къща за птици“.

Това е една от най-забележителни книги в огромното му литературно наследство. Посветена на библейските пророци от Амос до Реставрацията, книгата разгръща пред читателите света на тези предвестници на истината, постоянни спътници на човечеството, учители на вярата и живота.
С възхитителната си дарба на писател и харизматичен проповедник, с дълбока аналитичност и богословска далновидност, отец Александър изследва великите боговидци и тяхната „с нищо несравнима увереност в истинността на даруваното им Откровение“.

„Това отличава библейските пророци от повечето търсачи на истината от всички времена. Философите, които разсъждават върху началото на всичко, сякаш стоят пред плътна стена, почукват по нея и се вслушват в звука; те си разменят догадки, спорят, изказват предположения. „Трудно е да се познае Отецът на всичко” – казва Платон, а поетът на Риг-Ведите пита:
Кой наистина знае, кой сега би разказал
откъде възникна мирозданието?“

По думите на отец Александър, пророците нямат съзнание нито за собствения си гений, нито чувството за постигната победа; защото знаят, че тяхното вестителство изхожда от самия Бог.
Самият Александър Мен също не е имал съзнанието нито за собствения си гений, нито за своето мъченичество. Изключително просветен, с интереси в различни области като литература, поезия, музика, иконопис, неговият интелект е забележителен. Наречен „човекът-противоотрова на десетилетия марксистка пропаганда“, той посвещава служението си, таланта на проповедник, мислител, писател – на Бога и възраждането на опустошената от комунизма Църква. Цената за това е собственият му живот – отец Александър Мен става жертва на жестоко убийство.
Не само християнин в съвременния свят, но и свидетел на своето време, описвайки способностите на пророците, той сякаш описва и своето собствено служение на Бога:

„Служението на висшата Воля е изисквало от пророците дейно включване в живота на заобикалящия ги свят. Те не са могли да стоят безучастни към онова, което е ставало около тях. Словото Божие ги е преизпълвало с удвоена сила и енергия. (…) И преди всичко пророците се показват като непримирими врагове на заблудите на своето общество и на епохата си. Тук се проявява още една тяхна отличителна особеност. Големи реформатори на „своето време”, всеки по своему се е борил с традиционните вярвания. Много от тях са били преследвани и дори са свършвали мъченически живота си“.

Отдаден пастир, неуморен проповедник, грижовен духовник – неговите духовни чеда са смятани за хиляди, а хора от различни градове идват да слушат проповедите му и да разпространяват тайно книгите му. Превърнал се в живо свидетелство на убеждението, че най-важните задачи на духовника трябва да бъдат проповядването и мисионерството, особено в мрачните времена на една атеистична държава, той изпълва ревностно своето служение.
И в редовете на „Вестители на Божието царство“ прот. Мен не крие благоговеенето си пред подвига на пророците, останали верни на призванието си, издържали докрай изпитанията, за да станат сами част от чудото:

„В напрегната вътрешна борба, подобно на борбата на Иаков с Ангела, побеждава Бог, а Иеремия, мъченик на призванието си, остава прикован към колесницата на правдата, правда горчива и ужасяваща душата. Сякаш в този огън трябвало да се изпепелят всички човешки чувства, да изгорят всички надежди, да се разпадне самата личност на пророка. Чудото на Откровението ще се прояви в това, че от своята клада пророкът в крайна сметка ще излезе невредим и обновен. Очите му, след всички изпитания, ще могат да различат предутринните отблясъци на новозаветната зора“.

Отец Александър особено задълбочено изследва чудото като проявление на Божието откровение, но същевременно като опасност и изкушение, като заместване на истинската вяра:

„Бог страда, отхвърлен и предаден от хората. Ето я непостижимата тайна, която се открива на пророк Осия. Това страдание – болката от несподелената любов, свидетелства за съкровените връзки, свързващи творението и Твореца. Ние сме Му необходими! Това не е ли чудо? По силите ни ли е да вместим тази мисъл?“, пише той, но и допълва:
„Вяра, изградена само върху чудото, върху явното, неопровержимо чудо, по същество престава да бъде истинска вяра.“

А понякога сме толкова немощни като хората в Израил, които „нямаха сили да приемат чудото“.
За да „видим“ Божието откровение, за да го разберем, за да бъдем отдадени на призванието си и да изпълним със смисъл и плодове живота си, ни е нужно онова християнско мъжество, с което да отстояваме вярата си. Така, както пророците са имали несравнима увереност в истинността, така, както самият отец Александър е имал несломима увереност във волята Божия:

„Истинската вяра има свои критерии и свои оценки. Тъкмо когато външно изглежда, че преди всичко се проявява безумието и безсмислието на живота, пророците се появяват с парадоксалното си благовестие: въпреки че Бог пребивава извън света, който е затънал в стихията на злото, в същото време Той по тайнствен начин присъства в него, изпълнявайки в земната история волята Си.“

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991.
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки с 40% намаление до края на юни от ателие – книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>