Негови, създадени от нищото

„И като разпусна народа, Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък.“

Мат.14:23

Една и съща дума, използвана два пъти, за да подчертае още повече уединението, което Господ целенасочено търсил и намерил, след като разпуснал народа.
Планина, самота, мрак.
Това са условията, при които човек най-лесно усеща близостта на Божия Дух; това са условията за най-сладката молитва. Всичко, което е направил нашият Господ Иисус Христос, Той е сторил за наше поучение и спасение. Защото Той дойде на земята, за да ни учи не само с думи, но и с дела, и с всеки Свой жест и всяка своя стъпка. Той се изкачва на планината, защото на планината властва най-дълбоката тишина. Той остава сам, защото самотата означава отдалечаване от този свят. Той се моли в тъмнината на нощта, защото нощната непрогледност дава покой на очите, които най-често пречат на ума и съзерцанието, трескаво лутайки се от едно нещо към друго.

Христовата молитва на планината също има своя скрит, вътрешен смисъл. Да отпратиш тълпите, да се изкачиш на планината, да останеш сам в тъмнината – какво означава всичко това? Да отпратим множеството означава да оставим настрана всички представи за света и всички спомени, които ни тревожат и ни привързват към себе си, и след като се освободим от света, да устремим ума си към молитва към Бога.

Какво означава да се изкачиш на планината? Означава издигане на ума, сърцето и душата към Господа, близо до Бога, в Божието присъствие. Умът, сърцето и душата – привлечени от света с неговите безкрайни кроежи – също както хората, докато са част от тълпата, не могат да се издигнат до висините, където човек остава лице в лице единствено със своя Създател.

Какво означава да си сам? Означава душа, оголена до краен предел. Означава душата – точно такава, каквато е.

Когато се отдръпне от света, човек може да почувства ужасяваща самота. Разочарованите от света хора, уловени в тази гибелна самота, обикновено посягат на живота си, ако не са в състояние да се издигнат до висините, където човек намира Бога.

Какво значи тъмнина? Означава пълно отсъствие на светлината на този свят. За този, който се моли в самота, целият свят е потопен в непроницаем мрак, сред който зората на Небесната светлина, изхождаща от Бога, постепенно набира сила и озарява един друг, нов свят, който е безкрайно по-изобилен и по-сияен от този, в който живеем.

Това по същество са четирите стъпки на молитвата и това е техният вътрешен смисъл. Те са представени чрез разпускането на народа, изкачването на планината, самотата и тъмнината. Но тази уединена молитва на нашия Господ Иисус Христос е още по-поучителна за нас, ако вземем предвид какво се е случило преди нея и какво предстои да се случи след това. Преди тази молитва Господ извършва невижданото чудо на умножаването на хлябовете, а след нея тръгва по вълните, сякаш са суша, до самия център на морето. Въпреки че Той извършва това чудо със собствената си божествена сила – която владее преди Сътворението на света и която е винаги с Него, дори когато пребъдва във времето и в плътта – Той все пак се моли както в храма с хората, така и сам в пустинята. Трудно е за всеки от нас да навлезе в тайнствените, лични мотиви на тези молитви на нашия Господ Иисус Христос. Разбира се, Единородният Син на Предвечния Отец продължава да се моли и на земята, и свидетелства за неизменното единство със Своя Отец и Светия Дух.

Но освен това урокът, който Господ ни дава чрез примера на Своята молитва, е съвършено ясен. Молитвата трябва да бъде предшествана от добри дела, защото единствено тогава помага. Първо трябва да засвидетелстваме вярата си с добри дела и едва след това да ги изповядваме с думи. Освен това молитвата носи полза само когато възнамеряваме да направим добро дело и да призовем Бога за помощ. Всяка молитва, която съдържа молба за Божия помощ в злодеяние, е не само безцелна, но и богохулна. Да вършиш зло и да се молиш е същото като да сееш плевели и да помолиш Бога да покълне жито.

Преди да започнем каквото и да е добро дело, ние трябва да се обърнем към Бога с молитва, да измолим Неговата благодат, помощ и благоволение, за да може делото, което ни предстои, да бъде извършено достойно и добросъвестно. В края на всяко добро дело трябва да отправяме молитва и да благодарим на Бога, че ни е удостоил да завършим това дело. С една дума, всичко добро, което притежаваме, сторили сме, преживели сме и сме видели, чули или прочели – всичко без изключение трябва да се приписва изцяло на Бога, а не на нас самите – на собствената ни сила, ум или праведност. Защото ние сме нищо пред Господа. И ако след такива велики чудеса нашият Господ Иисус Христос проявява кротост, смирение и послушание пред Своя Отец и Светия Дух, макар да е равен на Тях според вечността и природата, то колко повече ние трябва да проявяваме кротост, смирение и послушание към нашия Творец, Който ни е създал от нищото и без Чиято помощ не можем да просъществуваме дори и за минута – още по-малко да направим каквото и да е било добро?

Превод: Ралица Кръстева

Източник: orthochristian.com