Последната проповед на отец Александър Шмеман

Последната проповед на отец Александър Шмеман,

произнесена след Литургията в Деня на благодарността (24 ноември 1983 г.)

Благодарим Ти, Господи!
Всеки, който умее да благодари, е достоен за спасение и вечна радост.
Благодарим Ти, Господи, че благоволи да приемеш тази служба, Евхаристията, принесена на Светата Троица, на Отец и Син и Свети Дух и изпълваща нашите сърца с „правда и мир и радост в Светаго Духа.“ (Рим. 14:17).
Благодарим Ти, Господи, че ни се разкри и ни даде да предвкусим Твоето Царство.
Благодарим Ти, Господи, че Си ни съединил едни с други в служението на Тебе и на Твоята света Църква.
Благодарим Ти, Господи, че ни помогна да преодолеем всички трудности, усилия, страсти и изкушения, като възстанови сред нас мира, взаимната любов и радостта от общението със Светия Дух.
Благодарим Ти, Господи, за изпратените ни изпитания, защото те ни избавят от индивидуализма и ни напомнят за „едното само потребно“, за Твоето вечно Царство.
Благодарим Ти, Господи, че Си ни дал тази страна, в която можем свободно да Ти служим.
Благодарим Ти, Господи, за това училище, в което името на Бога става известно.
Благодарим Ти, Господи, за нашите семейства: за мъжете, жените и особено за децата, които ни учат как да славим Твоето свято име с радост, в движение и в свята суетня.
Благодарим Ти, Господи, за всички и за всичко.
Велик Си Ти, Господи, и чудни са Твоите дела, и нямаме слова, достойни да възпеят Твоите чудеса!
Господи, добре ни е да бъдем тук (Лука 9:33). Амин.

Да бъдем тук. Беседи по радио „Свобода“, протопрезв. Александър Шмеман, „Омофор“, 2024, превод: Елена Папучиева