Чревоугодието през XXI век – самолюбие или робуване на страстите

„Грижите за плътта не превръщайте в похоти“
(Рим. 13:14)

Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си. (1 Коринтяни 6:19)

Елка Божкова

Изглежда, че не знаем, защото все повече говорим за епидемия от наднормено тегло и затлъстяване. По последни данни на Световната здравна организация, 61.7% от хората в България попадат в тази група, както и повече от половината от децата  на възраст от седем до девет години.
Причините обикновено се свързват с новите технологии в производството на храните – добавяне на пристрастяващи субстанции и най-вече захар, консервиране, хидрогениране на мастните киселини; агресивни реклами на безполезни и висококалорични продукти.

Самолюбието от древността до днес

Съвременната култура изобилства от хедонистични послания – не трябва да си поставяме ограничения, а напротив – можем да си угаждаме непрекъснато. Попаднали в заблудата, че угаждаме на тялото си, ние всъщност сме в плен на страстите си и нехаем за вредата, която нанасяме на организма си. Не се движим, не работим с ръцете, взираме се твърде дълго в екраните. Приписваме здравословните си проблеми на “стреса”, но отказваме да помним смъртта, което извиняваме отново с вездесъщия “стрес”. Не си даваме сметка, че “умът, макар и безтелесен, се осквернява и помрачава от тялото”.
А затлъстяването е заболяване, което води до над 250 различни усложнения, в това число “старчески” диабет и високо кръвно налягане, дори и при деца, онкологични заболявания, репродуктивни проблеми и др.
Вместо да потърсим истинските причини и да променим себе си и навиците си, ние прикриваме своите страсти и търсим чудодейни хапчета, с които да продължим да преяждаме, без да вредим на фигурата и здравето си. Изглежда, че разглезеният от сладки и мазни храни съвременен потребител е станал и по-чувствителен към идеята, че може той самият да греши. И по-ужасéн, ако е необходимо да спазва ограничения и да изисква от себе си. Лесно се обижда, без да си дава сметка, че това е знак за твърде силно самолюбие. Същото самолюбие, което задоволяваме щедро с вкусни хранителни продукти.
Технологичната революция изпреварва еволюцията на човека и той не може да се приспособи. Гладът вече не го заплашва, но той се запасява, защото несъзнаваният страх остава. Или защото насладата го е обладала и не може да си сложи спирачка. Но къде тук остава свободната воля? Изборът, който правим много пъти на ден – какво да сложим в устата си? Къде остава борбата с пагубните страсти? Можем ли да я прехвърлим на медицината?
Преяждането, чревоугодието и самоугаждането са описани като едни от най-пагубните страсти от православните отци, според които умът на поробения от страстите човек не работи правилно, затова страстите трябва да се побеждават с добродетели и умереност.
Св. Иоан Касиан Римлянин, роден в средата на IV век, се пита: „… какво да кажем за ония, които при цветущо здраве на тялото си позволяват да ядат месо и да пият вино в голямо количество – не толкова, колкото е нужно за тяхната немощ, а колкото им внушава пожеланието на самоугождението“.  По-нататък съветва: “крайностите са еднакво вредни от едната и от другата страна – и излишеството в поста, и пресищането на стомаха. Ние познаваме някои, които, без да бъдат победени от чревоугодието, бяха повалени от безмерния си пост и изпаднаха в същата страст на чревоугодие поради слабостта, произлязла от извънредния пост”.
Без да се занимават с духовния смисъл на поста, днес много хора се подлагат на силно ограничаващи диети, които в някой момент преминават в другата крайност. И така се люшкат в порочния кръг на йо-йо ефекта, без да си дават сметка, че това са двете страни на една и съща монета.
През VII век св. Йоан Лествичник пише: “Чревоугодието е лицемерие на стомаха: защото той и когато е наситен, вика: „малко е!“, и когато е пълен и ще се пукне от излишество, крещи: „гладен съм!“.”
Днес това се нарича “лептинова резистентност” и обяснява точния механизъм, по който мозъкът не може да получи сигнала за ситост. Но това не отменя избора, който правим, и който можем да променим.
“Чревоугодието е съблазняване на очите; ние приемаме с мярка, а то ни подстрекава да погълнем всичко наведнъж”, пише още авторът. И това се потвърждава от съвременните научни изследвания – когато има разнообразни ястия на масата, средният прием на храна се увеличава с 22%.
“Онзи, който претоварва своя стомах, разширява неговия обем, а у оногова, който се подвизава против стомаха, последният малко по малко се стеснява; а стеснените стомаси не приемат много храна и тогава, принудени от самото естество, ще станем постници”, казва св. Йоан Лествичник.
Днес тази идея е подета от бариатричната хирургия, която прави точно това – стеснява стомаха. (Но лекарите, които правят операции или предписват силни лекарства, предупреждават: това ще бъде безполезно, ако не се променят навиците на пациента, свързани с неговото хранене и двигателна активност).
Можем да продължим с още аналогии между старите и сегашните текстове, но категоричната препоръка от миналото: “Ако стане разпалване на плътта, тя трябва да се укротява с въздържание, винаги и навсякъде”, днес се приема от малцинството от хората, и то само ако е формулирана със съвсем други думи и подкрепена от различни аргументи. А в публичното пространство разпалването на страстите е норма, духът на чревоугодието е изпуснат от бутилката, а единственото, което е различно, е нетърпимостта към определения, които засягат егото ни.

Преяждане и емоции

Изследвания на психолози показват, че най-често изпитваното чувство от хората с нарушения в хранителното поведение, е чувството на вина. И това е разбираемо, като знаем, че Божият закон е записан в сърцата ни. Но какво правим ние с това преживяване? След като доброволно мнозинството от нас са се лишили от тайнството Изповед, а за преяждането си няма на кого да се извиним, ни остава само да се опитваме да притъпим чувството както можем, включително и с… още храна. Същото се отнася и за срама.
Но има и други, още по-разрушителни емоции, свързани, според психолозите, с преяждането. Гневът, който не може да бъде изразен, намира своя отдушник в употребата на повече храна. Ще добавя тук и завистта, толкова често изпитвана към хората, на които уж „нищо не им се лепи“.
Св. Иоан Касиан Римлянин говори за затлъстяване и на душата от „вредни за нея ястия“:
„Гневът е също така храна за нея, при все че не е тъй лека, а понякога вредна и дори смъртоносна. Завистта е храна за душата, която като отрова поврежда нейните сокове и непрестанно я измъчва – тя е нещастна поради щастливите успехи на другите.“
А защо да не се опитаме да усмирим тези негативни чувства с молитва? Да повтаряме по-често, че „прощаваме на длъжниците си“ и наистина да се опитаме да го направим? Или пък, както бях измислила преди време – във вечерната молитва казвах: „Прати ни Твоя Ангел-пазител да ни закриля и пази от всяко зло“, и изреждах наум имената на хората, с които съм имала напрегнати отношения през деня. Да се помолиш за хората, към които изпитваш раздразнение или към които си сгрешил – това със сигурност намалява тревожността, яда, завистта и вината.
Лишаването на празниците от техния религиозен смисъл става най-бързо, когато той се подмени с изобилие на трапезата и акцентиране на традициите, които казват какво точно да сложим на нея. Не се интересуваме достатъчно нито от Бога, нито от ближния, нито от други значими теми, така че разговорът да ни удовлетвори сам по себе си. Общуването между хората става повърхностно, прибягваме до алкохол или до пресищане, за да споделим време с нашите близки.
В своята книга “Глобалната сексуална революция” Габриеле Куби обяснява как, подмамени от “лъжата, че необузданото задоволяване на техните инстинкти е свобода”, хората стават роби на страстите си (пристрастяват се) и така над тях лесно се господства. Освен за сексуалните свободи, можем да отнесем това и за подбуждането към преяждане.
Дали можем да твърдим, че организирано се вреди на здравето на мнозинството или на неговата свобода? Или всеки се движи от интереса си за забогатяване или самоугаждане? Има отделни съобщения, че държавите не спазват собствените си забрани за влагане на вредни съставки в храните, защото прибират твърде големи данъци от производителите. Дори да е така, освен предлагане, има и търсене. Всеки от нас има свободна воля какво да направи с храненето и тялото си. Нека разпознаваме по-добре алчността – както у другите, когато са измислили как да се възползват от слабостите ни, за да натрупат огромна печалба, така и у себе си – когато искаме още и още, в пъти повече, отколкото ни е необходимо.
Решението, което така отчаяно търсим в чудодейни средства и лекарства, всъщност е много кратко и ни е дадено много отдавна от св. ап. Павел: „Не мислете за себе си високо, а носете се смирено.“ (Рим. 12:16).

Елка Божкова е психотерапевт и клиничен психолог със специалност от Медицински университет – София. В първото си образование – Математическа логика във Факултета по математика и информатика на СУ, достига до докторантура. Асоцииран член на Асоциация Българско психоаналитично пространство, член на Българската асоциация по психотерапия, член на Дружеството на психолозите в България. От 2001 г. работи в Клиника по психиатрия, УМБАЛ “Александровска”, София, а през 2002 г. започва частна психотерапевтична практика в гр. София. Автор на книгата „Истината за психичните болести“ (2013) и преводач от френски на „Тялото“ (2016) от Даниел Брьон и Франсоа Бернар.