православието. познавате ли вярата си?
Православната цивилизация включва две силни империи-Византия и България. Византия е страна със стари политически, социални и културни традиции. България през седми век е още "варварска", но за кратък период става равностоен съперник на Византия...
Православието е реалистично в максимална степен. Упрекват Православната църква, че пренебрегва социалните си задължения. Твърди се, че православието е консервативно вероизповедание, обърната към миналото.
За разлика от повечето църкви, които възникват пряко или косвено от Реформацията през XVI век, Православната църква, подобно на Римокатолическата, не ръкополага жени за свещеници. Това все повече се превръща в проблем, особено през...
В последно време действията на Ватикана добиват все по-настъпателен характер. За Ватикана втората половина на XIX и две трети от XX век преминават под знака на стремежа на повечето страни в света да освободят...
Николай Ен. Петро е професор по политически науки в Университета на щата Род Айлънд (Съединени щати). Неговата най-нова книга е Крафтинг Демокраси (Създаване на демокрация), (Cornell University Press, 2004), излязла от печат на английски...
Авторът на тази книга, архимандрит Серафим Алексиев е добре познат на православните читатели в България. Роден през 1912 г. в бедно благочестиво семейство, той завършва Софийската Духовна семинария, постъпва в Богословския факултет, а после...
Гласът Ти чух, преди да Те намеря. И дирих Те под бащината стряха, и там, де златни птичките летяха към слънцето на неговите двери.
На майка ми Пред малкото креватче на колене тя трети ден, немигнала, се моли и бавно гълта сълзите солени.
Старинна икона Аз те знам, Богородице бледа, с младенец осиян на колене. Твоят поглед е странно загледан, твоите устни нашепват моление.
Във пролетната нощ люляни от зноен дъх и звезден звън, сънувахме ний твойте рани и тихо плакахме насън. Ний плакахме за Теб на кръста, за себе си и за света, за своите ястребови пръсти...
Денят така е чуден – синина струи от свода днес – едно момиче подпряно до църковната стена, раздава китки, здравец и игличе.
Аз не помня, аз не съм видял минаха ли моите години? Ти не ме оставяй да загина, Господи, преди да съм живял!
Роман Нови Сладкопевец Глас на дякон, пение от клира, златен лъч във димния олтар, тайнствения говор на Всемира и мъжа във огнена порфира, страшен като пламък на пожар.
Мъглата като балтон е провесила празни ръкави – обличам балтона, направен по моята мярка. И моля се – никого в тая нощ не забравяй, Господи, слязъл на пътя с колесницата бяла.
Час на размисъл и покаяние, и предчувствие за измяна. Светят с бисерно нощно сияние олеандрови цветове. На лицата апостолски — бдение. И Христос – с лунносребърни длани. Между свещите скръбно наведени пеперуда вечерна снове....
Блага майко на царя и Бога на всички, майко на създателя на всички, живот на всички и благост на всички, краю на всичко добро и желаемо!