Прекрасният нов свят

Нов, по-мек тоталитаризъм?

Габриеле Куби

Струва ни се, че днешната действителност е отдалече­на на светлинни години от терористичните системи на на­цизма и комунизма. И все пак виждаме, че свободата ни е все по-ограничена. Хората, които първи забелязват това, са онези, чиито ценности най-много пречат на стратегиите на властимащите – а именно християните.

Няма разпознаваема система на държавно управление, която видимо да се стреми към световно господство, но има глобални мрежи, които следват единна програма за действие.

На пръв поглед няма идеология, която държавата налага насилствено, но това е заблуда: новата джендър идеология е въдворена решително в политиката и университетите, оба­че действа задкулисно. Въпреки че обикновените хора все още не познават този термин, цялото общество в момента се „джендъризира“. Както всяка утопична идеология, тя възна­мерява да създаде ново човешко същество, което да може да моделира себе си в съответствие със собствените си желания.

Исторически Европа не е успяла да унищожи изцяло отхвърлените етнически групи, но в световен мащаб всяка година, в утробата, преди да се родят, се умъртвяват над 40 милиона деца.

Съществува основен демократичен ред, но има некон­тролируеми сили, които упражняват волята си над гласо­подавателите и избраните от тях представители: медиите и финансовата олигархия.

Няма еднопартийна система, но все по-голяма част от обществото смята, че вече не е представена от партиите, които са на власт. Това се проявява в дистанцираност от по­литиката и постоянно спадащо участие в изборите.

Няма министерство на пропагандата, но има все по-засилваща се унификация в посланията на медиите, които прокарват идеята за отмяна на сексуалните норми.

Няма държавен комитет по цензурата, но има прави­телствени и академични езикови стратегии – правила за създаване на новоговор, които трябва да се следват, защото в противен случай човек ще стане подозрителен и ще си понесе последствията.

Няма полиция, прилагаща терор, или система от тайни служби, но има цифрово запаметяване на личните ни данни и всички сякаш живеем в стъклени къщи, където вече не е останало никакво ненаблюдавано интимно кътче. Това е предпоставка за напълно нови форми на тоталитарно сле­дене и контрол.

Няма масови движения, заслепени и манипулирани от фюрер, но има атомизирани, изскубнати от корените си маси, които се държат в послушание чрез правителствените социални помощи – техният потенциал за радикализация при икономическа криза oбаче е непредвидим.

Няма забрана за провеждане на църковните служби, но религиозната свобода коварно се орязва в името на анти-дискриминациятa, а социалните условия за предаване на вярата на следващото поколение се подкопават.¹

Тоталитаризмът е сменил дрехата си и сега се появява в мантията на свободата, толерантността, справедливост­та, равенството, антидискриминацията и разнообразието – идеологически декори, които се оказват само ампутирани и извратени термини.

Тези процеси са глобални и се прокарват от влиятел­ни лобита в международните институции. Сърцевината на тази глобална културна революция е разрушаването на сек­суалните норми. Отмяната на моралните ограничения върху сексуалността привидно увеличава свободата на хората, но всъщност създава личности без корен, води до разпадане на поддържащата социална структура и създава социален хаос. Днес на риск се излага всеки, който в политическата, ака­демичната, медийната и дори църковната сфера се опита да изложи доводи защо сексуалният акт е свързан изключител­но с брачна връзка между мъж и жена и трябва да позволява зачеване на деца. Всеки, който подлага на научна дискусия рисковете и последиците от нехетеросексуалното поведение или открито се противопоставя на сексуалната дерегулация, бива отхвърлен от обществото. Той може да бъде изключен от публичния дискурс, заклеймен с ругатни, да загуби профе­сионалното си положение, да бъде тормозен по разнообразни начини от лобистки групировки или да бъде дискриминиран по друг начин. В Германия демонстрациите в подкрепа на се­мейните ценности се нуждаят от сериозна полицейска защи­та. Криминализирането чрез антидискриминационни закони и нови непредсказуеми състави престъпления като „хомофо­бия“ и „език на омразата“ в някои страни вече е реалност и се активизира в глобален мащаб.

Дали онези, които смятат, че стоят непоколебимо на страната на доброто – и които днес такa eнергично осъждат държавния терор през миналото столетие – ще имат воля­та да се противопоставят по същия начин на нарастващото ограничаване на свободата в наше време? Разделителната линия между отстояването на свободата и отказа от свобо­да е готовността днес да платиш цената за това, че плуваш срещу течението.

Прекрасният нов свят

Понякога писателите виждат отвъд границите на на­стоящето. В своя роман от 1930 г. Прекрасният нов свят Олдъс Хъксли описва какво се случва, когато насладата се превръща в смисъл на живота, а сексът става всекидневно удоволствие на млади и стари. В предговора си към изда­нието от 1946 г. той пише: „Тази наистина революционна революция трябва да бъде постигната не в заобикалящия ни свят, а в душите и в сърцата на човешките създания“.

В Прекрасният нов свят хората искат да правят това, което се предполага да правят, и приемат своето поробване като свобода.

В предговора си Хъксли продължава:

Очевидно в отговор на ограничаването на политическата и икономическата свобода сексуалната свобода нараства. А един диктатор… ще направи много, за да насърчи тази 38 свобода. Заедно със свободата да се бленува под влияние­то на опиатите, на киното и на радиото тя ще помогне на поданиците му да се примирят с робството, което е тяхна съдба. Изглежда, че „утопията сякаш е много по-близо до нас, отколкото човек можеше да си представи само преди петнадесет години. Тогава аз я пренесох шестстотин години напред в бъдещето. Днес обаче изглежда напълно възможно този ужас да се стовари върху нас и след по-малко от век.²

Олдъс Хъксли пише това, когато все още не е имало изкуствено осеменяване, пренатална селекция, банки за сперма и яйцеклетки, сурогатно майчинство, „Родител 1“ и „Родител 2“, детски ясли, ръководства за сексуални игри в детските градини, задължително сексуално образование в училище, широко разпрoстранена консумация на нарко­тици или порнография като масово развлечение; и когато не е имало телевизор във всяка стая, никакъв интернет и смартфони.

Хората тъкмо са били преживели Втората световна война и възглагат надеждите си на новосъздадената Орга­низация на обединените нации, която през 1948 г. приема Всеобщата декларация за правата на човека. Това e тряб­вало да бъде преграда срещу неописуемия кошмар, обре­къл милиони хора на смърт. Те са били лишени от права и имущество, измъчвани, изтезавани и убивани от хората, заслепени от една идеология и изгубили човешкия си об­лик в корупцията на властта. Половин век по-късно същата тази Организация на обединените нации води битка умърт­вяването на деца в майчината утроба да бъде издигнато до човешко право и еднополовите връзки да получат статут на брачен съюз.

Както e предвиждал Хъксли, ядрото на тази атака сре­щу основните ценности е човешката сексуалност. Битката за премахване на сексуалните норми е започнала своето епохално победно шествие. В същото време сме свидетели на грандиозен културен упадък в западния свят. Това, което Платон и Аристотел са величаели като истина, красота и доброта, сега има лоша слава. Oт истина, красота и добро­та големи пари не могат да се правят, но лъжите, грозотата и злобата ще донесат големи печалби – милиарди, само от ужаси и порнография.

Родени сме с потенциал за свобода, но способността ни да използваме нашата свобода за добро се нуждае от възпитаване и работа с отделния човек. Добродетелта е предпоставка за културата. Трябва да усвоим основните до­бродетели, които позволяват да се развие нашата човешка природа: мъдрост, справедливост, смелост и въздържаност. Когато една култура престане да цени високо добродетелта и спре да предава на следващото поколение това, което е подходящо, проверено, вярно и ценно – чрез пример, възпи­тание и образование – тя копае собствения си гроб. Все още имаме свобода и не е твърде късно да я защитим. Но човек трябва да знае кой го ограничава в свой собствен егоисти­чен интерес.

Откъс от „Глобалната сексуална революция: Унищожаване на свободата в името на свободата“ на Габриеле Куби, Омофор, 2019, превод: Иглика Митева

Бележки: