„Помня Едем“ – красиво напомняне за смирението и мъдростта

Гласът на викащия в света,

дочут в най-дълбокото на паметта,

в най-насъщното на съвестта –

покаянието.

Поезията е божествен начин да се разкаже божественото. Затова и тя никога не е в излишък. Особено въздействащи и вдъхновени от библейския разказ, са и стиховете на поетесата Данка Калчева, събрани в сборника “Помня Едем” ( Омофор, 2017).

Данка Калчева е родена на 8 август 1976 г. в Стара Загора. Завършила е средното си образование, с профил изобразително изкуство (1995 г.), специалностите теология във Великотърновския университет (2005 г.) и педагогика в Пловдивския университет (2011 г.).

Публикува от ученическите си години. През 1995 г. излиза първата ѝ стихосбирка „Усмихни се, слънце“ (Библиотека Участие, Стара Загора). Нейни есета и стихотворения са публикувани в литературни вестници, списания и електронни издания. Носител е на награди от национални конкурси за поезия, някои от които е печелила със стихове от „Помня Едем“. Живее в родния си град и работи като детски учител. Пише и стихове за деца.

Темите за копнежа по Бога, за разкаянието и опрощението, за нуждата и благодарността изпълват строфите на Калчева, за да подредят терзанията на душата в поетичен коловоз.

БЛАГОДАРЕНИЕ

… като разбойника Те изповядвам:

помени ме, Господи, в Царството си …

За капката вино душата цяла трябва да ожаднее.

За трохата хляб цялата да бъда гладна.

Думите да онемеят,

уста да ми стане сърцето.

За да се моля,

трябва само да плача.

За да ме пуснат ходилата ми

да изляза от храма,

трябва само

навън, сред праха и шума,

при всичките хора да си остана същата.

С надежда за живот и опрощение.

„Дали ще пише от страната на жената до Адам, помнеща Рая „от гърлото на жаждата“ („Близостта“) и копнееща за изгубената цялост, или ще реди думи от страната на преживелите Вавилон („Вавилонски думи“), Данка успява да постигне в стиховете си някаква пределност – на словото и на усета, на библейските архетипи и на разбирането за нашата обща падналост. В стиховете ѝ библейското не е дидактично; в стилистиката ѝ няма нищо повърхностно или клиширано. И всичко това е постигнато с най-трудните сечива – тези на кратките словесни форми, на изреченията-изваяния, на образите-графики“, споделя редакторът на книгата Пламен Сивов.

Поезията на Данка Калчева е една особена духовна живопис, която стопява границите между сега и преди, между тук и Там. Този картинен изказ е едновременно много поетичен, но и много прецизен, така че да очертае по особено емоционален начин пътя към Спасението.

ЗНАК

Не удавихме

забравата,

страха си

и разврата си.

През смърт преплувахме

до милостта –

дъга,

родена от потоп.

В красивия поетичен рисунък на Калчева болката се омаломощава, смъртта се отдръпва, изкушенията се стопяват, за да може под всички тях де се прокрадне онази лелеяна светлина на смирението, на утехата, на любовта. Лакмусът, през който отново търсим Бога, парадоксално е „времето на новия човек – човеколюбие без Бога“.

Авторката не просто разказва библейската история, не просто изобличава раните на новото време, тя преподава онази християнска мъдрост, чрез която можем да разберем и библейския, и днешния свят, можем да бъдем будни и да изберем смирено своя свят и своя живот. Или поне да преживеем до третия ден:

… Назоваваме Те

легенда на наивните,

слабост на страдащите,

вяра на глупците.

Ние, верните, се заричаме

с пламенните думи на Петър,

а после греем дланите си

над мъждукащото огънче на оцеляването.

Живеем все в часа на Твоето издъхване,

Иисусе, Господи!

А някой трябва да дойде там,

където лежиш,

да почете мъртвото Ти Тяло,

да го помаже, умъртвеното,

за да види, че Си възкръснал.

*

Дървото на живота е кръстно.

Моя история, сила и вяра моя,

дай ми да преживея

до третия Ден.

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991.

За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие-книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>