Първа беседа от цикъл лекции върху глаголицата предстои в книжарница „Къща за птици“

На 15 март (събота), от 15:00 ч., в залата на столичната книжарница „Къща за птици“ ще се проведе първата беседа от цикъла лекции върху глаголицата, организиран от Фондация GLAGOLITICA, на тема: „Сакрална геометрия и глаголическа матрица. Опит за реконструкция“.
Лектори ще бъдат: доц. д-р Татяна Илиева и д-р Инна Димитрова.

Непосредствено след лекцията, от 16:30 ч., ще бъде проведена демонстрация по глаголическа калиграфия с водещ г-жа Геновева Ненова. Демонстрацията е подходяща както за възрастни, така и за деца.

Събитието ще бъде съпроводено с кратки музикални антракти, в които магистър-Арте Любомир Господинов (Виена, Австрия) ще се включи с импровизации върху български ритми и ладове на джаз саксофон и кларинет.

Входът е свободен.

Лекционният курс и калиграфската демонстрация се посвещават на отбелязваната през 2025 г. 1140-годишнина от блажената кончина на св. Методий Славянобългарски.

Напоследък в българското общество се събуди голям интерес към глаголическото писмо като наше културно-историческо наследство. Като изключим няколкото популяризаторски изложби, организирани от различни научни институции на тази тема през последното десетилетие, академичната наука все още остава в дълг към нашия съвременник да задоволи това наистина похвално любознание от негова страна. Ето защо доц. д-р Татяна Илиева от Кирило-Методиевския научен център при БАН и д-р Инна Димитрова от УниБИТ инициират провеждането на цикъл от лекции върху Константин-Кириловата азбука, в които на достъпен за широката общественост език ще се опитат в пресечната точка на рационалната наука и източно-православното богословие да представят различните аспекти от проблематиката, свързана с първата славянска писменост – за нейния произход, автора ѝ, времето и мястото на създаване, отношението ѝ към кирилското писмо, причините за нейното отпадане от употреба.

Един от най-любопитните въпроси е има ли символика в глаголическите знаци и, ако да, каква е тя. Макар и да липсват каквито и да било исторически данни за наличие на вложен от автора идеен замисъл в буквите, авторките на лекторията са склонни да търсят скрито послание в това изумително писмо, само по себе си рожба на дълбоко символична по своята същност култура, обвеяна с богата образност. Средновековната естетика, в която е възпитан създателят на глаголицата, почива на християнския гносеологичен принцип за изразяване на свръхбитието чрез иносказателните средства на битието. Това е особен мироглед и познавателен способ – мирогледът и познавателният способ на византийския философ Константин-Кирил, съставил тази забележителна азбука, в чието авторство на глаголицата ние като учени не се съмняваме. На лекциите ще бъде направен опит да се докажат същностните християнски белези на първата славянска азбука, която според лекторите във своята същност е неповторимо по рода си богословие в писменà.

В първата лекция „Сакрална геометрия и глаголическа матрица“ слушателите по интересен и интригуващ начин ще бъдат въведени от д-р Инна Димитрова в съществуващите теории за произхода на глаголицата и евентуалното ѝ отношение към по-старите писмени култури от близкоизточния ареал, ще бъдат изтъкнати уникалните особености на знаците и тяхната функция като елемент от свещения текст. Във втората част на презентацията ще бъде представен нов, допълнително усъвършенстван от доц. д-р Татяна Илиева, вариант на разработения още през втората половина на миналия век от проф. В. Йончев генеративен модел на глаголицата. В духа на пораждащата тази феноменална писменост източно-християнска цивилизация изследователката ще изложи пред аудиторията съобразна с културния контекст на Кирило-Методиевата епоха (втората половина на IX в.) символна интерпретация на модела и неговите елементи (център, кръст, квадрат, триъгълник, кръг и спирали), от съчетанието на които се формират начертанията и идеографията на глаголическите знаци.

Доц. д-р Татяна Илиева е доцент в Кирило-Методиевския научен център към Българската академия на науките. Специалист по класически езици, българско историческо езикознание и богословие. Интересите ѝ са в областта на българската историческа лексикология и лексикография, старобългарски превод на Библията и светоотеческата литература, глаголическата писменост.

Д-р Инна Димитрова има защитена докторска дисертация в Кирило- Методиевския научен център към БАН на тема «Съвременни теории за символика на глаголицата», с научен рък. проф. Хайнц Миклас (Университет Виена). Специализира старобългарска палеография и кодикология. Теория на писмените системи и графематика в Института по славистика към Департамент по философия и история на Виенския университет и по Еразъм + в Университет „Константин Философ“ в гр. Нитра, Словакия. Изнася редица лекции по въпроси, свързани с глаголицата в страната и чужбина. Публикува научни статии в научни издания, автор е на монография „Глаголицата в съвременните изследвания. Теории за произхода на глаголицата“, изд. „О писменехь“, 2021г. Преподавател в УНИБИТ. Ръководи научен проект, финансиран от „Фонд научни изследвания“ към МОН, за изследване на ръкописни паметници с интердисциплинарни методи и средства. Учредител на Фондация „Глаголитика“.

Любомир Господинов – роден и израснал в София, България, той още от 9-годишна възраст овладява кларинета. По-късно продължава обучението си в музикалната гимназия „Любомир Пипков“, а след това учи в класа на проф. Сава Димитров в музикалната академия „Панчо Владигеров“.
Магистърската си степен получава в „Университета за музика и изкуства“ във Виена, където специализира класическа и джаз музика. Негова страст са нетрадиционните кларинетни и саксофонни изпълнения, основаващи се на класическата и джаз традиция. Това му дава възможност да свири с известни групи и музиканти по целия свят: от САЩ до Китай, Карибите, Холандия, Гърция, Турция и други. Бил е на една сцена с Теодосий Спасов, Ерол Ракипов, Мартин Бежерано, Тони Лахатош и много други.

СЪБИТИЕТО ВЪВ ФЕЙСБУК>>>