Едно е само потребно

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.

Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.

Лука 10:38-42

Последната молитва на всяко богослужение в Православната църква се нарича „Отпуст“. Обикновено тя започва с думите: „Христос, нашият истинен Бог, по молитвите на Своята Пречиста и Пренепорочна Майка…“ В отпуста винаги се споменават пет имена: Христос, Приснодева Мария, свети Йоан Кръстител, свети Йоаким и света Анна. Сред хилядите светци, чието застъпничество бихме могли да призовем в края на всяко богослужение, именно имената на Пресвета Богородица, свети Йоан Кръстител, свети Йоаким и света Анна са единствените, които неизменно се споменават. Ще се върнем към това по-късно.

8 септември е празникът на Рождеството на Пресвета Богородица. Нейното раждане е било чудо. Нейните родители, Йоаким и Анна, били вече много възрастни и нямали деца. Преди две хиляди години бездетството се е възприемало като знак, че човек не се радва на Божието благоволение. Тук е много важно да отбележим, че днес това вече не е нашето разбиране. Има хора, които съзнателно избират да нямат деца, други, които не могат да имат деца, а трети осиновяват деца. За никого от тях не можем да кажем, че няма Божието благоволение.

В евангелското четиво, което се чете на 8 септември, чуваме за срещата на Иисус с Марта и Мария. Те били две от най-близките приятелки на Иисус. Той често посещавал дома им. Техният брат бил Лазар, когото по-късно Иисус щял да възкреси от мъртвите. В евангелския откъс Марта тича насам-натам, приготвяйки трапезата. А Мария седи в нозете на Господа и слуша Неговото учение. Марта се ядосва, че Мария не ѝ помага, и пита Господа защо не ѝ каже да помогне. Иисус ѝ отговаря, че тя се безпокои и грижи за много неща, а едно само е потребно; Мария е избрала добрата част, която няма да ѝ бъде отнета.

В живота има много неща, които смятаме, че са ни “потребни“. Мислим, че трябва да завършим университет, да се оженим, да имаме деца, добре платена работа, собствен дом, финансова сигурност и добро здраве. В действителност има само ЕДНО нещо, което ни е потребно — нашето спасение.

Дали Йоаким и Анна не са били разочаровани, може би дори малко засрамени от това, че нямат дете? Дали не са мислели, както повечето хора по тяхно време, че децата в рамките на брака са нещо необходимо? И все пак те никога не се поколебали във вярата си. Продължили да бъдат благочестиви Божии чеда през всичките години, през които се надявали да имат дете.

Сигурно са били изпълнени с неизмерима радост, когато най-сетне разбрали, че ще имат дете. Бог им открил, че тяхната дъщеря ще бъде особена и че в крайна сметка тя ще стане Майка на Христа. Може би тогава и те, като всички родители, са започнали да мислят за нещата, които ще бъдат потребни на детето им — че ще трябва да се омъжи, да придобие някакво умение, за да може да работи. Ще трябва да ходи на училище, да се забавлява, да създава спомени. Сигурен съм, че Йоаким и Анна не са предполагали, че няма да бъдат живи, за да видят как всичко това се случва. И все пак те живели само няколко години след раждането на дъщеря си Мария.

Повечето деца растат, нуждаейки се от своите родители. В детството родителите ръководят почти всичко. В зрелостта те постепенно се превръщат повече в приятели и съветници, отколкото в хора, които направляват живота на своите деца. А Пресвета Богородица, която също като всички останали е имала нужда от родители, не ги имала за дълго. Тя била възпитана в храма от чужди хора.

Повечето хора смятат, че се нуждаем от дълъг живот, от много приятели и от място, което да наречем свой дом. Свети Йоан Кръстител живял сам в пустинята, нямал дом, нямал приятели и умрял на млада възраст.

Пресвета Богородица, свети Йоан Кръстител, Йоаким и Анна — никой от тях не е живял живот, който бихме определили като идеален според мерките на съвременното общество. Те не са се радвали на повечето от нещата, които днес казваме, че са ни “потребни“. И все пак всички те са имали ЕДНОТО ПОТРЕБНО — връзката с Бога и място в Неговото Царство.

Няма нищо лошо в това да имаме цели и да постигаме успехи. Няма нищо лошо в това да се представяме добре в университета или да получаваме добра заплата. Проблемът идва тогава, когато всички тези земни грижи ни карат да забравим едното потребно — нашия път към Царството Божие.

Ако вървим към Царството Божие и не постигнем някои от другите неща, които сме искали — ако не ни приемат в престижен университет, ако се разболеем млади, ако никога не се оженим или не се омъжим, ако нямаме деца, ако никога не притежаваме собствен дом или не отидем на екзотично пътешествие — стига да сме придобили едното потребно, пак можем да имаме прекрасна вечност.

Едното потребно в живота е неговата крайна цел — Небето. Да не постигнеш някои неща в този живот, но да достигнеш крайната цел — Рая — това е белегът на добрия живот. Да имаш прекрасен живот, но да не направиш последните няколко крачки до Рая, би означавало да си пропуснал целта на живота си, защото не си придобил едното потребно.

Няма как да избегнем това да бъдем „Марти“ в този свят. За някои от нас няма как да избегнем изпитанията, през които са преминали Йоаким и Анна. Няма как да избегнем предизвикателствата, пред които е била изправена Пресвета Богородица, нито самотата на свети Йоан Кръстител. И все пак ние си спомняме за тези хора на всяко наше богослужение, защото те са имали едното потребно.

Нека през целия си живот винаги помним едното потребно — спасението. В края на живота спасението е едното потребно. А в този живот едното потребно е вярата, защото именно вярата ни държи по пътя към спасението, особено в онези времена, когато не получаваме нещата, които светът ни казва, че са ни “потребни“.

Твоето Рождество, Богородице Дево, възвести радост на цялата вселена, защото от Теб изгря Слънцето на правдата — Христос, нашият Бог. Той разруши проклятието и ни дарува благословение; и като обезсили смъртта, ни даде вечен живот.

(Тропар на празника Рождество на Пресвета Богородица)

Всеки ден дръж пред очите си наградата — спасението. И всеки ден се труди за едното потребно — вярата. Продължавай днес да вървиш с вяра.

Източник: Orthodox Christian Network 

Дарение с кредитна/дебитна карта