Архиепископът на Кентърбъри оттегли наградата за мюсюлмански духовник, възхвалявал Осама бин Ладен

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Само няколко дни след като връчи награда за междурелигиозно сътрудничество на пакистански мюсюлмански духовник, архиепископът на Кентърбъри Сара Мълили оттегли отличието, след като бяха припомнени негови изказвания от 2007 г., в които той предлага на Осама бин Ладен да бъде дадено почетното ислямско звание „Сайфула“ – „Мечът на Бога“.

Наградата „Хюбърт Уолтър“ за помирение и междурелигиозно сътрудничество беше връчена на 11 септември 2026 г. на Маулана Хафиз Мухаммад Тахир Мехмуд Ашрафи по време на церемония в Ламбетския дворец – официалната лондонска резиденция на архиепископа на Кентърбъри. Датата съвпада с 25-годишнината от терористичните нападения на 11 септември 2001 г., при които загиват близо 3000 души.

Според официалното съобщение на Ламбетския дворец Ашрафи е бил отличен за „дългогодишната си подкрепа за религиозните малцинства в Пакистан, особено за християнската общност“, като тази подкрепа била ценена и от християни в Пакистан, включително от представители на Англиканската църква. В същото съобщение се подчертава, че междурелигиозният диалог предполага общуване между хора с дълбоко различни убеждения. След като обаче станаха известни негови по-ранни изказвания, Ламбетският дворец преразгледа решението и обяви, че наградата е оттеглена.

Причината за скандала са публични изказвания на Ашрафи от 2007 г., направени в контекста на тогавашната реакция в мюсюлманския свят срещу удостояването на писателя Салман Рушди с рицарско звание във Великобритания. Рушди е автор на романа „Сатанински строфи“, който предизвиква ожесточена реакция в ислямския свят, а срещу него години наред съществуват заплахи за убийство.

В този контекст Ашрафи заявява, че ако Рушди може да бъде удостоен от Запада, Осама бин Ладен трябва да получи ислямското звание „Сайфула“, което означава „Мечът на Бога“. Според тогавашното му изказване бин Ладен бил човек, който „се е сражавал за исляма“ срещу руснаци, американци и британци. Именно тези думи, а не просто някакво общо политическо разногласие, се оказаха решаващи за последвалото оттегляне на наградата.

Ашрафи и негови представители от своя страна настояват, че думите му се представят извън техния контекст. Пакистанският Съвет на улемите, който Ашрафи оглавява, заяви, че сравнението между Рушди и бин Ладен е било направено, за да бъде обяснен гневът на много мюсюлмани от британското рицарско звание за Рушди, а не като одобрение на тероризма. Съветът посочва също, че под ръководството на Ашрафи организацията последователно се е противопоставяла на самоубийствените атентати, тероризма, екстремизма и убийството на невинни хора.

Случаят придоби особена чувствителност заради самия повод, на който е връчено отличието. Наградата е представена именно на 11 септември – деня, свързан с най-известния терористичен акт на „Ал Кайда“, чийто основател и лидер е Осама бин Ладен. Така едно отличие, предназначено да символизира помирение и религиозно сътрудничество, се оказва свързано с човек, чиито думи от миналото са възприети от критиците като несъвместими с подобно признание.

От Англиканската църква подчертават, че диалогът предполага среща с хора, чиито убеждения могат да бъдат дълбоко различни. Това е принцип, който по необходимост включва способността да се разговаря и с представители на други религиозни традиции. Случаят с Ашрафи обаче показва и друга страна на този процес: когато една религиозна институция връчва официално отличие, тя не просто “разговаря” с даден човек, а публично засвидетелства определено доверие към неговата дейност и обществена роля.

Именно затова въпросът за предварителната проверка на кандидатите придобива значение. Според независими британски медии решението за наградата е било подложено на сериозна критика от британски политици, членове на Англиканската църква и представители на светски организации. След появата на информацията за изказванията от 2007 г. от Ламбетския дворец първоначално заявяват, че случаят се проверява, а няколко часа по-късно обявяват окончателното оттегляне на отличието.

Самият Ашрафи има дългогодишна публична дейност в Пакистан, включително по въпроси, свързани с религиозните малцинства. Британската архиепископия изрично посочва именно неговата подкрепа за християнската общност като основание за награждаването. Това обяснява защо църквата в Англия първоначално е сметнала неговата кандидатура за подходяща за награда, посветена на помирението и междурелигиозното сътрудничество.

Но този аргумент не заличава необходимостта от ясна граница между диалог и легитимиране на определени възгледи. Междурелигиозното общуване може да бъде средство за намаляване на напрежението и защита на преследвани малцинства, но официалното отличие има различна тежест. То предполага обществено признание, а следователно и особено внимателно отношение към публичния живот и миналите изявления на неговия получател.

В крайна сметка Англиканската църква избра да оттегли наградата, като същевременно заяви, че принципът на междурелигиозното сътрудничество остава в сила. Това разграничение е съществено: оттеглянето на конкретно отличие не означава отказ от самия диалог с мюсюлманите или от търсенето на мирни отношения между религиозните общности. В случая става дума за оценката дали конкретен човек, с конкретна публична история, е подходящ за конкретно официално признание.

Случаят вероятно ще остане като неприятен епизод за новото ръководство на Англиканската църква. Той показва колко лесно стремежът към диалог може да бъде компрометиран, когато задълбоченото познаване на човека и неговите публични позиции изостане от желанието за символичен жест. В същото време решението за оттегляне на наградата показва, че институционалното признание може да бъде преразгледано, когато излязат наяве факти, които променят основанията за него.

Дарение с кредитна/дебитна карта