Руската църква – най-после единна

Резолюция на IV Всезадграничен събор

Христос Воскресе!

Ние, участниците на IV Всезадграничен събор, събрали се в пазения от Бога град Сан-Франциско, в благодатното присъствие на Пътеводителката на руските изгнаници – Курско-Коренната икона на Божията майка и светите мощи на светителя Йоан Шанхайски и Сан-Франциски, в трепетно съзнание на отговорността, която лежи върху нас, в послушание на Архипастиря Христос и всецяло доверие и любов към нашия Първоиерарх, високопреосвещенейшия митрополит Лавр, и нашия Архиерейски събор, свидетелстваме, че като верни чеда на Светата Църква ще се покоряваме на волята Божия и ще се подчиняваме на решенията на предстоящия Архиерейски събор.

Ние, архипастирите, пастирите и миряните, членове на IV Всезадграничен събор, единодушно изразяваме нашата решимост да излекуваме раните на разделението в Руската църква — между нейните части в Отечеството и зад граница. Нашата Пасхална радост е съпътствана от великата надежда, че в благоприятно за това време и на основата на Христовата истина ще бъде възстановено единството в Руската църква, което ще ни позволи да служим заедно и да се причастяваме от една Чаша.

След като изслушахме докладите, прочетени на Събора, и съобщенията на комисията за преговори със съответната комисия на Московската патриаршия, както и различните гледни точки, изказани по време на дебатите, ние изразяваме нашето съборно съгласие с това, че е необходимо да се запази и в бъдеще каноничният статус на Руската задгранична църква като самоуправляваща се част на Поместната Руска църква, в съответствие с действащото Положение за Руската православна църква зад граница.

От обсъжданията по време на Събора се вижда, че участието на Руската православна църква на Московската патриаршия във Световния съвет на църквите предизвиква смущение сред нашия клир и паство. Ние с болка в сърцето молим свещеноначалието на Руската православна църква на Московската патриаршия да чуе молбите на нашето паство за най-скоро отстраняване на тази съблазън.

Ние се надяваме, че предстоящият Поместен събор на Единната Руска църква ще реши и оставащите все още неразрешени църковни въпроси.

Прекланяйки се пред подвига на светите новомъченици и изповедници на Русия, прославени както от Руската задгранична църква, така и от Руската църква в Отечеството, ние виждаме в тях онзи духовен мост, който се издига над пропастта на пагубното разделение в Руската църква и прави възможно възстановяването на жадуваното от всички църковно единство.

И ние, членовете на IV Всезадграничен събор, се обръщаме към нашите братя и сестри по вяра в нашата възраждаща се Родина с думите от Пасхалното песнопение: "Пасха! Радостию друг друга обимем!"

САН-ФРАНЦИСКО, 11 май 2006