Аполитично (цифрите на Леонардо)

Източник: Новинар

Когато по екраните има повече видове Христос, отколкото са тункваните вафли в магазина, това сигурно минава за духовност. Бог трепач. Бог с вкуса на вашето детство. Стар Бог в освежена опаковка. Вече и в голям размер, с трийсет процента бонус. Бог вероятно е изчезнал, щом го търсим толкова много.

Неотдавна ни предложиха Бог в два варианта – в киносалон и на DVD, все безплатно. Бог на плакати на всеки петнайсет метра. Бог на билбордове. Бог в телевизионна реклама между две реклами на прах за пране. Бог с вкуса на вашето детство. "Историята на Исус за деца". Всички сме деца, когато става дума за Бог. "Оставете децата да дойдат при Мене!" Оставете, не доведете. Заведете децата, зовяха плакати, билбордове и тв реклами. Филмът е прожектиран в 228 страни, пише в рекламите /международно признатите независими държави в света са 194, но за Бог няма невъзможни неща/. Субтитрите са на 104 езика, включително и ромски. В Румъния и на калдарашки, диалект на ромски. Филмът е гледан от 5 милиарда души, пише в рекламата. Българската православна църква заяви, че няма нищо общо, писаха медиите. Нищо общо – нищо ново.

Ако не сме намерили Бог с Мел Гибсън, сега можем да го потърсим с Том Ханкс. Евреите не бяха съгласни с Мел Гибсън, Светият престол не е съгласен с "Шифърът на Леонардо". Във Ватикана някой чете, книгата беше обявена за ерес. Католическата църква в Ливан я конфискува. В Русия също четат, Руската православна църква я забрани. Гръцката православна църква призова да се бойкотира филмът, за книгата не се произнесе. По отношение на книгите Гръцката православна църква е зациклила на Никос Казандзакис. И той беше описал Христос като човек, а няма по-голям грях от това за църквите, отнема им монопола над опрощението. Българската православна църква нямаше нищо общо с книгата, но пък се произнесе за филма в деня след премиерата, като репортер от Кан.

Богът от "Шифърът на Леонардо" не е безплатен. Книгата е издадена в 40 милиона тираж на 44 езика. Бог-трепач. Мисля си, че Дан Браун е подслушал един разговор, на който станах свидетелка преди петнайсетина години. "Какво искат тия наши читатели, какво" – терзаеше се един заместник главен редактор. – Писахме за екстрасенси, вече не щат екстрасенси. Пускаме им голи мацки, и те вече не ги впечатляват. Да вземем да направим някаква кръстоска и да пускаме голи екстрасенси ли, що ли…? Какво искат тия читатели, какво? Пускат им книги за Бог, скучни са им. Пускат им трилъри, героите не ги завладяват. Да вземем да пуснем един трилър за Бог ли, що ли… Кръстоска някаква да направим."

И я направиха. Кръстосаха една позабравена книга от 1982 година за Светата кръв и Свещения граал с някаква гоненица. Един мъж и една жена – за емоция. Опус деи – за загадъчност. Исус Христос и Мария Магдалена – заедно под юргана. Никейският събор, за да има все пак нещо, което наистина го е имало, макар то да не е било точно такова, защото всъщност никой не знае какво точно е било. Император Константин – по същата причина. Леонардо – защото всичко, което може да се измисли за него, може да звучи като истина. Христос – защото всичко, което може да се съчини, може да бъде обяснено чрез него.

Когато една книга направи 40 милиона тираж и за това вече са употребени всички рекламни трикове, сред които и съдебен процес за плагиатство, не остава нищо друго, освен да се кръстоса с "Къламбия пикчърс" и Том Ханкс. Том Ханкс може всичко. Може да преплува океана на сал, може да спасява редници, може да прекоси Америка бегом… Том Ханкс може и да намери истината за Исус вместо нас. Само трябва да му платим. За да бъде Форест Гъмп, му бяха платени 70 милиона долара.

Сега логиката изисква да се върна към Българската православна църква и към това, че там сигурно не четат, защото никога не се произнасят за книги, а само за филми. Не, няма да оспорвам таланта на Българската православна църква, а нейният талант е обикновено да няма нищо общо. Няма и да търся поанта на търгуването с Христос. Щом има кой да купува, ще се намери и кой да продава. На мен обаче няма да могат да ми продадат Том Ханкс като професор по християнска символика от Харвардския университет, който гони истината за Христос. В този филм Том Ханкс няма да се приближи до истината за Бога, независимо какъв е хонорарът за тази роля и независимо че сценарият му гарантира да разкрие истината за Христос. Той успя да се приближи до истината за Бог в друг филм, в който игра не професор, а умствено изостанал. И в още един, в който умираше от СПИН. И в друг, в който беше влюбен. Бог не може да бъде намерен по сценарий. Той пише сценария.