Дума: Окултисти трупат пари от суеверието

Източник: в. Дума, бр. 131

Фаталното число – комбинация от три шестици е от времето на Савската царица, а екстремисти в църквата поддържат мита за неговата свръхсила

Цифровата комбинация 666 се смята за число на дявола още от втората половина на I век сл. Р.Хр., когато свети Йоан Богослов написва своята книга "Откровение", популярна повече като "Апокалипсис". В описаните в нея видения за края на света, евангелистът го свързва с числото на Антихриста, след чието царуване ще настъпи краят на света, а след това ще се появят ново небе и нова земя, населени от праведниците, живели на земята и неотстъпили от Христовата вяра преди последните дни.

Самият Антихрист в "Откровение" (13:2-4) свети Йоан Богослов описва като: "Е леопард, нозете му бяха като на мечка, а устата му – като уста на лъв, и даде му змеят силата си, и престола си, и голяма власт…" Макар и ученик на Иисус Христос и летописец на най-проникновеното евангелие за живота Му, като потомствен евреин, възпитан в духа на юдейството, той добавя към белезите на последните времена елемент от кабалата – комбинация от цифри, прословутите три шестици. Най-ужасяващите текстове за някои хора днес са тези от "Откровението" (13:16-18), описващи белезите на Антихриста, наречен още "звяра" върху последните хора: "И той ще направи, щото на всички – малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби – да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му. Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестотин шейсет и шест."

Крайните привърженици на вярването, че числото на звяра ще обрече на вечна гибел хората обаче, пропускат една малка подробност. Тя е, чесвети Йоан Богослов пише твърде алегорично, поради което както православната, така и католическата църква досега нямат ясно и категорично тълкувание за неговия "Апокалипсис". Дори, за да не бъдат обърквани вярващите, тази книга е включена в състава на Новия завет последна от всички останали, чак в средата на IV век.

Всъщност митът за трите шестици се корени още в легендата за несметно богатата Савска царица, която посетила цар Соломон, за да се увери лично в неговата мъдрост. Според тази легенда, заминавайки си, тя му подарила 666 златни таланти (старинна парична мярка, б.а.). След смъртта на мъдрия владетел обаче започнали проблемите на еврейския народ – робство и бедствия сменили мира и благоденствието. Останал обаче споменът за добрия живот по време на неговото царуване, както и заподарените 666 златни таланта.

С течение на годините тези два спомена започнали да се сливат и числото станало символ на щастието и благоденствието за еврейския народ. Именно като антитеза на всичка материално и бездуховно, съвсем в духа на древното християнство за скромност в битовите потребности, свети евангелист Йоан изтъква трите шестици в книгата си, като митичен символ на злото, концентрирало в себе си материалното благополучие, изпразнено от вътрешно нравствено съдържание.

Крайни елементи, както в православната, така и в католическата църква спекулират със "силата" 666. Цифровата комбинация е в сюжета на не един и два касови филми, мистични бестселъри и доходоносен бизнес за окултисти, претендиращи, че могат да освободят хората от влиянието му.

"Виждаме не малко хора, които се опитват чрез 666 да забравят своите собствени проблеми. Има един духовен закон, който гласи, че който загуби вътрешния си мир, има нужда от външни проблеми, за да залъже себе и своята съвест, – казва най-добрият екзорсист (духовник, притежаващ благодатна сила да освобождава чрез молитви от нечисти сили, б.а.) на православната църква отец Михаил Хаджиантониу – монах на Атон и съветник на братството на българския манастир "Свети Георги – Зограф" по тези въпроси.

В наши дни за мнозина 666 се явява подходящата възможност за разконцентриране, за обвинения срещу другите и за самоизмама. Обикновено това са зилотите старостилци или фанатици. Ставаме свидетели на един комичен феномен – тези, които в миналото са създавали най-големите проблеми на Православието – зилотите, днес се представят за спасители на Църквата. Най-ограничените и коравосърдечни хора, в чиито сърца никога не е имало място за друго, освен за собствения им егоизъм. Църквата няма нужда от екстремисти", категоричен е отец Михаил.