Да се погрижим за мощите и на родните светци

Източник: в. Монитор, бр. 2725

Гледна точка

Наскоро от Рим в България беше пренесена частица от мощите на Св. Георги. Светецът се почита като закрилник на войните и земеделците. По иконите на православните храмове го изписват като конник, който пробожда с копието си дракона, змея, ламята. Приживе е бил войник в римските легиони. Става християнин, прави чудеса, лекува болните и се бори срещу злото в света. Загива заради вярата си по времето на император Диоклетиан.

След смъртта му мощите на светеца продължават да вършат чудеса. Сега частица от тях е при нас и това ни дава възможност да ги видим, да ги докоснем и да се замислим за съдбата си. Да осъзнаем непреходните духовни ценности, които трябва да обогатяваме. Защото ценностната система на християнството е придобила общочовешко значение и е един от стълбовете на съвременната цивилизация.

Нашето време се опитва да освети живота на Джакомо Казанова, но не може да го направи светец. Според записките, които ни е оставил, той погубва любовта си към жените във временни "завоевания". Казанова е интересен като номад в отношенията си със жените и затова е харесван от съвременните "скитници". Черквата е почитала брака, състрадателната любов, любовта към майката, но е отвръщала поглед от младите влюбени. Затова Св. Валентин е по-късно явление. Може в близко време да придобием и частици от неговите мощи. Очаква се в края на този месец да внесем и частици от мощите на Св. Андрей.

Сега да видим какво е положението с мощите на българските светци. Тези на Св. Иван и Св. Петка се радват на достойна почит. Костите на други едни светци – Христо Ботев и Васил Левски, лежат неизвестно къде. Писателят Николай Хайтов остана верен на нашата християнска традиция и положи огромни усилия да открие мощите на дякон Игнатий.

И най-сетне има едни кости на посечени въстаници – мъже, жени, деца и старци в дните на Априлското въстание в Перущица. Техните оцелели роднини, близки и потомци ги бяха наредили в стъклен саркофаг ниско, на няколко стълбички надолу в олтара на черквата "Архангел Михаил". Но през 1959 г. не знам по какво нареждане и вече никой не знае по чия идея разрушили този стъклен саркофаг и изхвърлили мощите неизвестно къде на гробищата. С каква съвест са живели и живеят все още българите, които посегнаха като варвари на костите на своите прадеди и мъченици за вярата, не знам!

Не е достатъчно само да се прекръстим пред мощите на Св. Георги. Но нека като добри хора и християни да си припомним за пръснатите из цялата българска земя кости на едни наши родни светци, които загинаха за освобождението ни от Османското робство. И да ги потърсим. За да им отдадем дължимата справедливост и достойнство.