Свети Пимен влиза в двора на Художествената академия

Източник: в. Стандарт

Свети Пимен Зографски, патронът на художниците, отново ще се изправи в двора на академията. На 15 ноември с откриването на паметника и бронзова чешмичка пред него започват честванията на 110 години от създаването на най-старото учебно заведение в страната. "Всеки може спокойно да влезе и да разгледа обновената скулптурна фигура на светеца", казва ректорът проф. Божидар Йонов.

Бомбардировките през януари 1944 г. разрушават една от най-емблематичните творби на Иван Лазаров, направена от цимент и камък. От великолепния паметник като по чудо остава само главата. Запазена е в ателието на скулптора и сега е възстановена на основата на бронзова отливка. Върху мраморния постамент е фигуралният силует на цялата скулптура, а отгоре е монтирана главата. Същата глава ще бъде дарена на големия меценат на изкуството и почитател на българските художници Уго Вутен за скулптурния му парк в Белгия. Известният колекционер е от членовете на обществения съвет на академията, а след като откупи цялата колекция от отпечатъци на Христо Явашев от изложбата му в края на миналата година, е първият, който осигури пари за строеж на новата сграда.

Паметникът на св. Пимен е част от великолепната серия от монументални паметници на акад. Иван Лазаров – на д-р Петър Берон в Борисовата градина, бюста на Георги С. Раковски в родния му Котел, на Марин Дринов, Васил Левски, Пейо К. Яворов и Димчо Дебелянов.

През 1940 г. Иван Лазаров започва работа над символичен образ – фигурата на патрона на Художествената академия свети Пимен Софийски, за когото за пръв път споменава в своята Славянобългарска история отец Паисий. Той извайва образа на монах с четка и икона в ръце. Поставен в двора на академията, преживява само две лета. При въздушните атаки над столицата в началото на 1944 г. от детонацията на авиобомба е унищожена фигурата на легендарния иконописец, зографисал църкви и манастири в Северозападна България. Тъжен знак, предсказващ промяната в името на академията, изобразителното изкуство и държавата.