Рождественско послание на Александрийския патриарх Теодор ІІ

Рождество Христово 2006

Теодор ІІ

По милостта Божия Папа и Патриарх на Александрия и цяла Африка до цялата пълнота на Църквата в Африка за божественото явяване

“И словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца”.

Възлюбени братя мои в Христа и благословени обични чеда в Господа,

Божието Слово, властващият над всичко и предсъществуващ Син, Бог Слово приема плът и става човек. Възправя се сред нас, сред хората, за да видим и проумеем бляскавото величие на Бога. Божественото откровение чрез личността на нашия Господ Иисус Христос, второто Лице на Света Троица, се извършва за възраждане и спасение на човека, за да бъде подпомогнато неговото завръщане в прегръдката на Бога и за да намери и проумее истинското предназначение на неговото сътворение. И доколкото Бог е любов, Той призовава човека да е причастен в тази Негова любов.

Съвременният човек обаче търси ли и приема ли Божията любов? И най-вече, как той схваща смисъла на тази божествена любов посредством собствената си любов към ближния? За съжаление мнозина са хората през 21 век, които вместо любов усещат отчуждение, самота, егоизъм. Дори вътре в основната клетка на обществото, семейството, това благословено тайнство на брака, се наблюдава отчуждение, душевна празнота и замърсяване на отношенията между неговите членове. Дистанция, амбиции, егоистични настроения, лични мотиви, всички те създават истинско усещане за нещастие сред членовете на семейството и особено у малките деца, в чиито душици се заселва песимизъм и отрицателна картина за живота. Но и на работното място вилнеят безбожни конфликти, лицемерие, индивидуализъм, суетни амбиции, а не благородно съревнование, скромност. В най-общ план целият обществен живот и дейности на людете се намират в състояние на стрес, за което отговорно е отдалечаването на човека от Божията любов. Нещастия, глад и мизерия, насилие и войни не само не биват осъждани, а биват оправдавани в името на свободата и най-често бива призовавано дори името на Бога като застъпник при войни и насилие.

Напразно човек търси решение на това хаотично състояние в обществена и икономическа реализация, в лечение на душата си при психолози, в психоанализа или в успокоителните лекарства. Спокойствието на душата и истинският успех се намират там, където има любов в човешките сърца. Мирът и съгласието не се постигат със съглашения, договори и подписи, а с основаването им дълбоко в душата на всеки един човек. Тази наша любов бива дарявана от раждането на Богочовека. Тая любов, бе подпечатана от честната Негова кръв. Честното тяло и кръв на нашия Господ, на което ставаме причастници посредством общата чаша, която ни единява в любов Христова. А характерното за тази любов в Христа е смирението, себеотричането и безграничното и непрестанно отдаване на себе си за своя ближен.

Ние, на африканския континент, където се разпростира юрисдикцията на Александрийската Патриаршия, имаме много близо до себе си свои братя, които страдат, които очакват от нас любов и състрадание; очакват от всеки православен християнин да им покаже защо Христос се роди, защо се пожертва доброволно, защо възкръсна и как превръщаме в дело великото Му учение: “обичайте се един другиго”.

Възлюбени мои братя, благословени чада на Господа,

Като се моля винаги за мир навсякъде по тоя свят и за вашето здраве, ви пожелавам от дъното на сърцето си божественият Витлеемски младенец да ви води по пътя на Неговата воля и да ви дарява благодат и богата милост и през новата година на Неговата благост.