Безмълвен вик

„Безмълвен вик“ е документален филм, заснет през 1984 г. от д-р Бърнард Нейтънсън. Филмът показва какво реално се случва на човешкия зародиш по време на аборта, включително агонията на нероденото дете. Кадрите в този материал не са подходящи за деца и хора със слаби нерви. Ако не сте сигурни, че сте готови да разберете истината за аборта, не отваряйте този материал.

До скоро въпросът дали ембрионът е човешко същество, единствена по рода си личност, беше въпрос единствено на вяра. Отношението към нероденото дете се промени през 70-те години, когато с изучаването на плода се захвана науката и бяха създадени модерни технологии, такива като ултразвуковата апаратура, електронния контрол на сърцето на ембриона, радиационната имунохимия и други… Ултразвуковият апарат работи толкова точно, че позволява да се различат дори микроскопичните сърдечни клапи, които се отварят и затварят при пулсирането на сърцето. С негова помощ ние за първи път ще видим аборта през очите на неговата жертва. Нашият ултразвуков запис показва как детето бива разкъсвано, разчленявано, смилано и унищожавано с помощта на студените стоманени инструменти на лекаря, който прави аборт.

Ние проследяваме различните стадии на вътреутробното развитие и се убеждаваме, че нероденото дете по нищо не се различава от нас. Двайсетседмичното човече е напълно оформено и абсолютно узнаваемо човешко същество, на 6 седмици могат да бъдат доловени мозъчните му импулси, а сърцето му започва да бие на около 2,5 седмици. В учебника, по който се обучават американските студенти-медици пише, че има основания зародишът да се смята за наш втори пациент. Нека сега да видим какво представлява абортът за този пациент…

Сега на екрана виждаме ултразвуковото изображение на 12 седмично бебе в реалния мащаб на времето. Ето това е неговата глава, а това е тялото му. А това е ръката му, която то протяга към устата си. Ако разгледаме по-отблизо изображението, ще различим очите, носа, устата, та дори и мозъчната кухина, изпълнена с мозък… Тази гъбеста тъкан е плацентата… А ето тук долу в края на екрана са крачетата. Ние виждаме как бие сърцето, то извършва 140 удара в минута. Детето от време на време променя своето положение. Движенията му са спокойни, тъй като се намира в защитено пространство…

Сянката, която току що се появи долу на екрана е вакуум-аспиратор, специален инструмент, присъединен чрез вакуумна тръба към електрическа помпа с достатъчно силно „засмукващо” налягане. Вие ще видите как аспираторът ще се приближи към детето, а то ще се опита да се отдръпне от него и ще започне активно да извършва панически движения…

Сега инструментът се движи целенасочено. И въпреки че той още не е докоснал детето, то вече е много превъзбудено. Устата му е отворена. Този кадър ще се повтори още веднъж в нашия филм.
…Вакуум-аспираторът напипва детето и то отново отваря устичка в безмълвен вик. Сега сърцето му бие по-бързо. То чувства опасността, отдръпва се настрани, в лявата част на матката, опитва се да се скрие от безжалостния инструмент, с който лекарят смята да го убие и неговите действия будят нашето състрадание. Детето несъмнено усеща смъртната опасност…

Околоплодният мехур е пробит, околоплодната течност е изтекла, инструментът се промъква към телцето на детето и под въздействието на налягането го откъсва от главата му. Крачетата вече ги няма. Ние виждаме движенията на инструмента, който разкъсва тялото. Цялата сила на отрицателното налягане е насочена срещу детето… Телцето е унищожено. Сега лекарят вкарва друг инструмент, с който да обхване здраво главата, за да я смачка и да я извади от матката…

Главата е обхваната… Ние можем да разпознаем само някои парчета от тъкани и остатъци, които ни говорят, че преди малко тук е имало малко, живо, безпомощно човешко същество…