За Божията Майка

О, Пречиста Дево Богородице, кажи на нас – твоите чеда – как, живеейки на земята, обичаше твоя Син и Бог? Как се веселеше духът ти в твоя Бог и Спасител? Как гледаше неговото прекрасно лице и си мислеше, че това е Този, на Когото със страх и любов служат всички небесни сили?

Кажи ни какво чувстваше душата ти, когато държеше на ръцете си дивното детенце. Как Го възпитаваше? Колко те болеше, когато заедно с Йосиф три дни Го търси в Йерусалим? Какви мъки преживя, когато Господ беше предаден на разпятие и умря на кръста?

Кажи ни каква беше радостта ти при Възкресението или как тъгуваше душата ти по Възнесението на Господа?

Душите ни жадуват да узнаят за живота ти с Господа на земята, но ти не пожела да предадеш това на описание, а покри с мълчание своята тайна.

***

Душата ми е в страх и трепет, когато размишлява за славата на Божията майка.

Малък е умът ми, бедно и немощно сърцето, но душата ми се радва и ме тегли да напиша макар и няколко думи.

Душата ми се бои да се докосне, но любовта ме принуждава да не скривам благодарността си за нейното милосърдие.

Божията майка не предаде на описание нито своите мисли, нито любовта си към Бога и своя Син, нито страданието на душата си при разпятието, защото все едно – ние не бихме могли да постигнем това. Нейната любов към Бога е по-силна и гореща, отколкото любовта на Серафимите и Херувимите и на нея се удивляват всички небесни сили на ангелите и архангелите.

И макар че животът на Божията майка като че ли е покрит със свято мълчание, Господ е дал на нашата Православна Църква да знае, че със своята любов тя обгръща целия свят и в Духа Свети вижда всички народи на земята и, подобно на своя Син, всички жалее и милва.

О, кога ще разберем наистина как Пресветата люби всички, които пазят Христовите заповеди и как жалее и скърби за тези, които не се поправят. Аз изпитах това на себе си. Не лъжа, говоря пред лицето на Бога, Който знае душата ми: с духа си аз знам Пречистата Дева. Не съм я виждал, но Светият Дух ми даде да позная нея и любовта и към нас. Без нейното милосърдие отдавна бих загинал, но тя поиска да ме посети и да ме вразуми, за да не греша…

Наистина тя е наша застъпница пред Бога и дори само името и радва душата. Но и цялото небе и цялата земя се радват за нейната любов.

Чудно и непостижимо нещо: тя живее на небесата и непрестанно вижда Божията слава, но не забравя и нас – убогите и със своето милосърдие покрива цялата земя и всички народи.

Господ ни дарува пречистата Си майка. Тя е наша радост и упование. Тя е наша майка по дух и близка ни по природа, като човек, и всяка християнска душа се стреми към нейната любов.