Излекувай ангела!

…И както се бях замислил за корените на своите болежки и несгоди, една бяла пелена се спусна пред очите ми.

И в мъглата имаше един Ангел – мълчалив и тъжен, а лявото му крило разперено настрани – като счупено.

Тогава усетих, че това е моят Ангел-Хранител, и горко заплаках. Защото бе поел от всичките ми болки и скърби, без да възроптае и така бе пострадал.

И засрамен от земните си тегоби, възжелах в сърцето си да видя къде са му раните. Горещо помолих Отца и още една мъгла се спусна. И като се вдигна, видяха се костите на крилото ангелово и къде е счупено:

От върха на крилото тръгваха две еднакво тънки костици и едната беше счупена, малко преди да стигне до ставата. А оттам нагоре вървяха други две, еднакво тънки и извити като дъга, малко по-дълги костици, но здрави. И мъглата се спусна обратно, и нищо не се виждаше.

И с „Отче наш” на уста, помолих Духа Свети да ме направлява, и дясната ми ръка премина мъглата. И докоснах счупеното място, и усетих болката там, но имаше и по цялата кост надолу.

И наскърбен от болката ангелова, извиках с цялото си същество към Духа Свети да помогне. И силата Му премина през главата ми, разтресе ме и отиде в ръката.

Пръстите ми поемаха от болката на Ангела и отдаваха целебната сила.

И като усетих, че Му е поолекнало, отпуснах ръце и възславих Бога.

Паднах на колене пред Ангела Господен, а един глас от душата ми извътре вика:

Почитай своя Ангел-Хранител!

Не го наранявай с думи, мисли и дела!

Отдай му най-истинската си и гореща обич!

Излекувай ангела в сърцето си, човече!

И – полети!

Амин.