В света на човекоядците

Чували ли сте поучителната история за един цар в Африка, който имал близък приятел? Каквото и да се случело, неговият приятел гледал винаги положително на нещата и казвал: „За добро е!”

Един ден царят и приятелят му отишли на лов. Приятелят пълнел пушката и му я подавал. Нещо не било в ред, защото по едно време барутът избухнал и откъснал един от пръстите на царя. Неговият приятел махнал с ръка и пак казал: „За добро е!” Царят побеснял от болка и извикал: „Не, не е за добро!” След което изпратил приятеля си в затвора.

След една година царят ловувал в друга местност. Той бил заловен от човекоядци, които го завели в тяхното село. Те го вързали за кола, донесли дърва и приготвили всичко, за да бъде опечен и изяден. В този момент забелязали, че един от пръстите му липсва. Тяхното суеверие им налагало да не ядят човек, който има телесен дефект. Затова го освободили. Царят се върнал в двореца и веднага отишъл в тъмницата при своя приятел. Той му разказал какво се е случило и изразил съжаление, че го хвърлил в затвора. „Това беше за добро!” – отговорил приятелят. „Откъде накъде наричаш затвора добро?” – втрещил се царят. „Много просто – рекъл неговият приятел. – Ако не бях в затвора, щях да бъда с тебе при човекоядците”.

Тази притча може да ви се стори смешна, но тя е и много поучителна. Често пъти ние посрещаме неприятностите и нещастията в живота с негодувание и възмущение. Забравяме, че нерядко сами сме ги предизвикали с греховното си поведение. Както пише св. апостол Яков в неговото послание, Бог „не изкушава никого, но всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот” (1:14). Трябва да приемаме всичко, което се случва с нас, със смирение и доверие на волята на Бога, Който най-добре знае кое е спасително за нас. Когато останем без работа, не трябва да се отдаваме на отчаяние и пиянство, а да изкараме курсове и да усвоим нова професия. Когато останем без пари, да намалим разходите си до минимум и да си спомним казаното от апостол Павел: „Корен на всички злини е сребролюбието” (1 Тим. 6:10). Когато бъдем изоставени от жена и деца, да си спомним за нашия Спасител, Който преди кръстната Си смърт беше изоставен от почти всички Негови последователи. Когато се подиграят с нас и ни похулят, че сме християни, да си спомним блаженствата на Христос, Който казва на гонените заради Неговото име: „Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата” (Мат. 5:12).