Грехът на Хам

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Хам — едно от най-презрените имена в човешката история. Но какво всъщност е направил Хам? Видял баща си пиян — голяма работа. И какво от това? Какво толкова ужасно има тук? Именно в това е въпросът: грехът на Хам не е в това, че е видял.

Ной почна да обработва земята и насади лозе; и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си. И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя. А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си.

Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син, рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си.

Книга Битие, гл. 9

Грехът на Хам се ражда в онзи миг, когато той не отвръща поглед. Когато поглежда още веднъж. Когато стои и гледа. Когато нещо в него дори трепва от удоволствие при тази гледка: ето го нашият всемогъщ баща, праведникът от ковчега, спасителят на човечеството — лежи гол като последния пияница. Гледайте! Голям праведник, няма що!

И тогава идва втората крачка. Хам излиза от шатрата. И разказва. На двамата си братя. Той не може да задържи в себе си това свое тържествуващо негодувание — направо се пръска от него. Не му е достатъчно, че само той е видял. Необходимо му е да сподели това „откритие“ с другите. За да погледнат и те. За да се посмеят и те тържествуващо над този велик и славен човек. За да стане позорът на баща им предмет на всеобщо възмущение. Тук е сърцевината на злото. Не в това, което е видяно, а в това, което е изнесено навън. Хам пръв превръща чуждото падение в предмет на всеобщо осъждане.

Това не е просто грях. Това е престъпление срещу самия ред на света. Майката покрива младенеца с пелени. Лекарят покрива ранения. Приятелят покрива приятеля с мълчание, когато той се е препънал. Църквата покрива нашите грехове с неприкосновената тайна на свещената изповед. Всичко живо и добро в света покрива слабостите на човека.

Хам разкъсва тази тъкан. Той не покрива, а оголва. Пръв в историята той превръща голотата на другия в зрелище, в повод за присмех, в предмет на личното си тържество. Бесовско тържество.

Защо това е смъртоносно? Някой ще каже: “Е, поговорил, посмял се. Заради това — проклятие върху целия му род? Не е ли прекалено?” Не е. Защото в жеста на Хам се разкрива нещо, което убива самата възможност да обичаш.

Онзи, който е способен да разгласи чуждия позор, не обича. Той може да се преструва, че обича. Може да прегръща, да целува, да подарява подаръци. Но когато настъпи моментът за избор — да покрие или да оголи — той ще оголи. Винаги. Защото вътре в него няма любов към онзи, когото би могъл да покрие.

Любовта покрива. Така ясно казва апостол Петър: любовта покрива множество грехове. Тя не ги одобрява. Не се съгласява с тях. Но ги покрива. Не ги излага навън. Не ги превръща в обществено зрелище. Пази ги вътре.

Който не покрива, не обича. Това не е просто отделен грях — това е диагноза на доброволно заболяване на душата. И затова проклятието се простира не само върху една постъпка, а върху целия род: защото душата, която по този начин е разрушила себе си, ще породи други като нея. Хам не е просто човек, който се е препънал. Хам е човекът, който съзнателно потъпква любовта в себе си. И чрез когото започва нов вид хора — хора, които обичат чуждото падение.

Обърнете внимание. Славянските езици са съхранил името на този човек, но не просто като име, а и като присъда – Хам. Хамство. Цяло семейство думи, превърнали се в езиците ни в синоним на най-лошото, което може да има в човека.

И това не е случайно. Народи, познаващ Библията от хиляда години, с някакъв тънък слух са уловили: ето го типа човек, от когото трябва да се пазим преди всичко. Не от разбойника с нож — с онзи, който държи нож, стражът на закона ще се справи. Не от езичника — езичника можеш да обърнеш чрез проповед. А от хама е трудно да се защитиш. Защото Хам може да стои до теб всеки ден – на масата ти, в дома ти, в семейството ти, в енорията. И няма веднага да разбереш, че това е Хам — докато не види твоята слабост. А щом я види — веднага ще я разнесе. На всички, на които може.

Хам не е останал в древността. Хам днес е многоброен, изобретателен и уверен в своята правота. Хам днес е онзи, който снима с телефона си падането на непознат човек на улицата и го качва в интернет. Гледайте! Да се посмеем! Не му помага да се изправи — снима го.

Хам днес е онзи, който публикува в социалната мрежа разобличение на свой приятел, колега, бивша съпруга или бивш съпруг. Нека всички разберат какъв е той всъщност! Не отива да изясни нещата лично — отива да ги разпространява.

Хам днес е журналистът, който се специализира в скандалите. Който издирва паденията на известни хора и ги превръща в стока. „Народът има право да знае!“ — казва той. Лъжа. Народът има право да бъде предпазен от това да бъде въвлечен в ровенето в чуждата мръсотия, да бъде заразен с гибелната мания на хамството.

Хам днес е енориашът, който след службата обсъжда свещеника. „Чухте ли какво е направил…“ „Знаете ли какво е направил вчера…“ „А пък аз мисля, че той всъщност…“ Всичко това е пряко потомство на Хам, излязъл от шатрата.

Хам днес е онзи, който на семейната трапеза разказва за пиещия си роднина. За блудния син. За лудата тъща. Не за да потърси съвет как да му се помогне. А за да тържествува, да го залее с презрение и да се посмее заедно с другите.

И най-страшното е, че днешният Хам носи красива маска. Той не казва: „Аз съм Хам“. Той казва: „Аз съм честен“. „Аз съм човек, който казва истината в очите“. „Не се страхувам да наричам нещата с истинските им имена“. „Нека всички знаят истината“.

Истината без любов е Хам. Това не е търсач на истината. Това е престъпник, който подло е скрил ножа си зад великата дума „честност“.

Хам влиза и в Църквата. И там става особено опасен. Защото в Църквата е по-трудно да бъде разпознат. Той говори правилните думи. Прави правилните поклони. Кръсти се по-усърдно от мнозина. Но идва мигът, когато до него пада човек. Свещеникът допуска някаква грешка, проявява слабост, извършва грях. Пада енориаш — разкрива своето несъвършенство. И тогава Хам в Църквата прави същото, което е направил Хам в шатъра. Отива и разнася. Само че с допълнителна, особена болка: Хам в Църквата говори на езика на благочестието.

„Колко жалко, че отецът еди-кой си се оказа…“ „Трябва да се молим за нашата общност, защото нашият свещеник…“ „Не искам никого да осъждам, но вие знаете как постъпи нашият брат еди-кой си…“

Формулата „Не искам никого да осъждам, но…“ е запазената марка на Хам в енорията. Всичко, което следва след „но“, е оголване на чуждата голота. И толкова по-страшно е, че това се произнася с християнски интонации.

Господ вижда всичко. И онзи, който обича да обсъжда чуждите грехове в Църквата, вече носи проклятие, защото вече е разкъсал любовта в себе си.

Слава Богу, има и друг пример. В същото събитие и в същия дом. Сим и Иафет научават, че баща им лежи в шатрата без дрехи. Какво правят? Вземат дреха. Слагат я на раменете си. И влизат в шатъра, вървейки заднешком. Отвърнали лица. За да не падне дори случайно погледът им върху баща им в неговия позор.

Обърнете внимание на подробностите. Те не разсъждават: „Може би ще го видим с крайчеца на окото“. Не казват: „Е, нали сме братя, на нас ни е позволено“. Те предприемат конкретни действия с една-единствена цел: да не видят. Да не оставят никакъв повод — дори случайно — да споменат това, което са видели. Това е образът на християнското отношение.

Изгони Хам! Не живей с него в един дом! Той ще повтаря смъртния си грях. Моли се за него — и толкова. И накрая, изгони от себе си този отвратителен зародиш, ако някога усетиш, че се раздвижва в душата ти!

Дарение с кредитна/дебитна карта