Религиозното образование в Европейския съюз: Испания
Религиозното образование в Испания: между католическото наследство и светската държава
Испания е една от европейските държави, в които спорът за мястото на религията в училището е особено показателен за по-широката промяна на отношенията между църква, държава и общество. В продължение на десетилетия католическата религия е неразделна част от официалната образователна система. Днес Испания е конституционно неконфесионална държава, религиозната практика е много по-слаба, а значителна част от населението не се самоопределя като вярващо. И въпреки това религиозното образование продължава да присъства в държавното училище.
Причината се крие в една особеност на испанския конституционен модел. Държавата не определя официална религия, но същевременно е задължена да гарантира религиозната свобода и правото на родителите да осигурят на децата си религиозно и морално образование в съответствие със собствените си убеждения. Именно от това взаимодействие между секуларизацията, родителското право и историческата роля на Католическата църква произтича днешният испански модел.
От държавна конфесионалност към религиозна свобода
Историята на съвременното испанско религиозно образование трудно може да бъде отделена от политическата история на страната. По време на режима на Франсиско Франко Католическата църква има привилегировано положение в държавата, а религиозното образование е задължителна част от училищната система. Конкордатът от 1953 г. предвижда католическата религия да бъде преподавана като обикновен и задължителен предмет във всички учебни заведения. Самото образование трябва да бъде съобразено с принципите на католическото учение и морал. [1]
Този модел се променя фундаментално след смъртта на Франко и демократичния преход. Конституцията от 1978 г. установява свободата на идеологията, религията и богослужението и изрично постановява, че „нито една религия няма държавен характер“. В същото време обаче държавата трябва да отчита религиозните убеждения на испанското общество и да поддържа отношения на сътрудничество с Католическата църква и другите религиозни общности. [2]
Още по-важен за училището е член 27, алинея 3 от Конституцията. Той гарантира правото на родителите техните деца да получават религиозно и морално образование, съответстващо на собствените им убеждения. [2]
Това създава своеобразен баланс. Испания не става конфесионална държава, но и не възприема модел, при който религията трябва да бъде изцяло изключена от държавното училище. Конституционният принцип предполага държавата да осигури условия за упражняване на религиозната свобода.
Този принцип е развит през 1979 г. в споразумението между Испания и Светия престол за образованието и културните въпроси. Споразумението гарантира правото на религиозно образование и предвижда католическата религия да бъде включена в учебните планове, като посещаването ѝ от учениците е доброволно. На Католическата църква е предоставена и отговорност за определянето на съдържанието на католическото религиозно образование и за предлагането на преподаватели. [3]
Така след демократичния преход Испания не премахва религиозното образование, а променя неговия правен фундамент: от задължителен елемент на конфесионалната държава то се превръща в доброволно образование, свързано с религиозната свобода и правата на родителите.
От една религия към религиозен плурализъм
Следващата важна промяна е появата на по-ясна правна рамка за други религиозни общности. Законът за религиозната свобода от 1980 г. изрично признава правото на хората да изповядват или да не изповядват религия, както и да получават и предоставят религиозно образование и информация. Законът включва и правото родителите да избират за непълнолетните си деца религиозното и моралното образование, което съответства на техните убеждения. [4]
През 1992 г. Испания сключва споразумения за сътрудничество с евангелските общности, еврейските общности и Ислямската комисия на Испания. Това е важна стъпка към превръщането на религиозното образование в част от по-широка система на религиозен плурализъм. Законодателството предвижда възможност ученици в държавни и определени частни училища да получават съответно евангелско религиозно образование, а подобна рамка съществува и за другите признати общности. [5]
На практика обаче съществува значителна разлика между юридическото право и неговото реално приложение. Католическата църква разполага с огромна историческа и институционална мрежа и католическото религиозно образование е несравнимо по-разпространено. Евангелското, ислямското и еврейското религиозно образование съществуват в рамките на закона, но присъствието им е по-ограничено и зависи от наличието на достатъчно ученици, учители и организационна структура.
Испанският модел следователно е плуралистичен по закон, но не и симетричен по историческо и практическо развитие.
Какво се промени с LOMLOE
Последната голяма промяна идва с Органичния закон 3/2020, известен като LOMLOE. Той запазва религиозното образование в училищната система, но променя значително неговото положение.
Основният принцип остава непроменен: училището трябва да предлага религиозно образование, но учениците не са длъжни да го избират. Същото се отнася както до католическото образование, така и до религиозното обучение на останалите конфесии, с които държавата има споразумения. [6]
В началното образование учениците, чиито родители не са избрали религия, трябва да получат образователна дейност, насочена към развитие на ключови компетентности. Тази дейност обаче не трябва да представлява скрит курс по религиознание или да преподава съдържание, свързано с изучаването на религиозния факт. [7]
Това е съществена промяна спрямо предишни модели, при които изборът „религия или не“ често е бил свързан с наличието на отделен предмет като алтернатива. LOMLOE премахва задължението ученикът, който не посещава религия, да изучава специално „огледално“ нейно алтернативно съдържание. Вместо това училището организира друга образователна дейност.
Законът също така премахва възможността оценката по религия да има същото значение при конкурси и процедури, при които се сравняват учебните резултати. В действащата уредба оценката по религия не се включва в средната оценка при кандидатстване за други образователни степени или при някои конкурси за стипендии. [6][8]
Тук се вижда една от основните посоки на развитие на испанския модел: религиозното образование остава в училището, но неговото институционално значение постепенно се отделя от конкурентното оценяване на академичните резултати.
Какво избират учениците
Въпреки секуларизацията католическото религиозно образование продължава да бъде избирано от значителен дял ученици. Според статистиката на Испанската епископска конференция за учебната 2024/25 г. общо 56,06% от учениците в обхванатите от статистиката училища са избрали католическо религиозно образование. Данните са събрани от 69 епархии и обхващат държавни, субсидирани частни („concertados“) и несубсидирани частни училища. [9]
Разликите между типовете училища обаче са много големи. В държавните училища делът на избралите католическа религия е 42,85%. В субсидираните частни училища той достига 86,85%, а в несубсидираните частни училища е 74,14%. По образователни степени делът също намалява с възрастта: 59,32% в началното образование, 55,10% в задължителното средно образование и 43,75% в гимназиалния етап. [9]
Особено показателна е разликата между държавните и субсидираните частни училища. Испанската система има голям сектор на частни училища, които получават публично финансиране и в значителна степен са свързани с католически институции. Именно там делът на избиращите религия е най-висок.
Испания вече не е религиозно еднообразна
Съвременната картина на испанското общество е значително различна от тази през XX век. Според данните, публикувани от испанското Министерство на образованието и базирани на изследвания на Центъра за социологически изследвания (CIS), през ноември 2023 г. 55,6% от населението се самоопределят като католици, 3,4% като вярващи от друга религия, 11,9% като агностици, а 27,3% като невярващи, атеисти или безразлични към религията. [10]
Тези данни показват едновременно продължаващото културно значение на католицизма и мащаба на секуларизацията. Самоопределянето като католик, разбира се, не е равнозначно на редовна църковна практика или на лично убеждение във всички елементи на католическата вяра.
Именно тук се намира едно от главните предизвикателства пред религиозното образование. Ако религиозната принадлежност постепенно се превръща от наследена обществена норма в личен избор, училището трябва да намери начин да преподава религията в среда, в която учениците могат да имат много различни отношения към нея.
Конфесионално образование или религиозна грамотност
Испанският модел поставя един по-общ европейски въпрос: какво точно означава „религиозно образование“? Католическото религиозно образование в Испания има конфесионален характер. Неговата цел не е просто учениците да научат факти за християнството като историческо явление, а да получат образование в рамките на определена религиозна традиция. Това е в съответствие с конституционното право на родителите и с договора между държавата и Светия престол. Паралелно с това съществува и идеята за неутрално образование относно религиите — познаване на религиозните традиции като част от историята, културата, литературата, изкуството и обществения живот. Тази задача може да бъде изпълнявана и извън конфесионалните часове.
Тук се срещат два различни, макар и не непременно противоположни подхода. Единият поставя ударение върху правото на семейството да възпитава детето в конкретна религиозна традиция. Другият вижда религиозната грамотност като общообразователна необходимост в общество, в което учениците трябва да разбират както собственото си културно наследство, така и религиозните убеждения на своите съграждани.
Испанското законодателство оставя място и за не-изповедно изучаване на културата на религиите, но на практика основната училищна структура остава ориентирана към доброволно конфесионално образование. [6]
Историята на религиозното образование в Испания показва, че секуларизацията не води непременно до изчезване на религията от държавното училище. По-скоро променя основанията, на които тя присъства там.
При режима на Франко католическото образование е част от конфесионалната държава и е задължително. След 1978 г. то е поставено в рамката на религиозната свобода, доброволния избор и конституционно гарантираното право на родителите. През 1990-те системата постепенно отваря пространство и за други религиозни общности. С LOMLOE отново се ограничава институционалната тежест на предмета, особено по отношение на алтернативите и академичното оценяване.
В същото време религиозното образование не е просто исторически остатък. Повече от половината ученици в наличната статистика за 2024/25 г. са избрали католическа религия, макар делът да е значително по-нисък в държавните училища и да намалява с възрастта. [9]
Затова испанският дебат трудно може да бъде описан като проста борба между „религиозно“ и „светско“ училище. В действителност става дума за търсене на равновесие между няколко конституционно защитени принципа: религиозна свобода, правото на родителите, държавната неутралност, равнопоставеността на различните убеждения и образователната автономия.
Испания продължава да търси това равновесие в общество, което вече не е религиозно еднообразно. Католицизмът остава най-голямата религиозна традиция и има дълбоко културно и институционално присъствие, но едновременно с това расте делът на хората без религиозна принадлежност и се разширява присъствието на други религиозни общности.
Тъкмо затова испанският опит е интересен и извън собствените му граници. Той показва, че въпросът за религията в училище не приключва с решението дали тя да бъде „вътре“ или „вън“. Когато религиозната свобода е призната като право, възниква по-сложният въпрос как това право да бъде осъществено в общо държавно училище, без да се превръща нито в привилегия на една религия, нито в ограничение на свободата на онези, които не желаят религиозно образование.
Испания все още не е намерила окончателен отговор. Но именно продължаващият обществен и правен дебат показва, че мястото на религията в образованието остава въпрос, свързан не само с миналото на страната, а и с нейното разбиране за свобода, семейство, култура и обществено съжителство.
Ползвани източници
[1 ]За франкисткия модел и Конкордата от 1953 г. — Observatorio del Pluralismo Religioso, към държавния сектор на Испания.
[2] Конституцията на Испания от 1978 г., чл. 16 и 27 — официалният Boletín Oficial del Estado.
[3] Споразумението между Испания и Светия престол за образованието и културните въпроси от 1979 г. — BOE.
[4] Органичен закон 7/1980 за религиозната свобода — BOE.
[5] Споразуменията за сътрудничество с евангелски, еврейски и мюсюлмански общности от 1992 г.; официалният BOE потвърждава и правото на евангелско религиозно образование в публични и субсидирани частни училища.
[6] LOMLOE и действащата нормативна рамка — Министерство на образованието на Испания и BOE.
[7] Действащата уредба за религиозното образование в началното образование — BOE, Real Decreto 157/2022.
[8] Действащата уредба за ESO и Bachillerato — BOE, Real Decreto 217/2022 и Real Decreto 243/2022.
[9] Най-новите публикувани данни за избора на католическо религиозно образование — Испанска епископска конференция, учебна 2024/25 г. Данните обхващат 69 епархии.
[10 Данни за религиозната самоидентификация на населението — испанското Министерство на образованието, чрез системата Redie-Eurydice, въз основа на CIS.
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си.
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
За дарения по банков път, използвайте тази сметка: Титуляр: Фондация Покров Богородичен, банка:Обединена българска банка, IBAN: BG90UBBS81551067092215
