С очите на любовта

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Детството, особено ранното детство, е време на особено внимание и грижа. „Вижте, отвори си очичките! Усмихва се! Изпра̀ви се! Напра̀ви крачка!“ — съвсем обикновени неща се възприемат от щастливите родители като нещо изключително. Несръчната детска рисунка се поставя в рамка и се окачва на стената. Кривото слонче, изваяно от пластилин, заема почетно място на рафта, за да го виждат всички…

Колко удивително е да си помислим, че по същия начин Бог гледа на нас.

Може би именно това е едно от най-поразителните откровения на Христос: чрез Него ние узнаваме с какъв поглед гледа на нас нашият Създател.

„Деца!“ — така се обръща Христос към Своите ученици. А тях учи да се обръщат към Твореца на Вселената с думата: „Отче“.

Но това означава и нещо повече. В Божия поглед към нас съществува онзи удивителен елемент на „несравнимостта“: всеки мой, макар и несъвършен, опит да направя добро Го радва и възхищава. И думите за радостта на небесата за един каещ се грешник зазвучават съвсем различно, ако разберем, че Бог вижда всяка моя несигурна крачка по духовния път с очите на любящ Отец.

„Ела при Мен“ — казва Той, протягайки ръце.

Младенецът прави крачка, пада и заплаква. И веднага Силният и Добрият го подхваща, вдига го и отново го изправя на крака:

„Върви!“

Същият този оттенък на „несравнимост“ съществува и в отношението между младоженеца и невестата. За влюбения неговата любима е единствена и несравнима. И неслучайно именно това е вторият образ, който Бог избира, за да ни разкрие Своето отношение към нас.

Още в Стария Завет виждаме как Бог обгръща Своя избран народ с любов и грижа. Той се радва, когато Му отвръщат с любов, ревнува и негодува, когато Го отхвърлят. В очите на Любящия всяка бенка, всяка особеност в чертите на лицето придобива свой особен смисъл. Той гледа и не може да откъсне очи. Нито за миг не желае да се раздели с любимата.

Когато мисля за това, ме обзема страх — страх от мисълта, че със своята небрежност или глупост мога да отблъсна Онзи, Който ме обича. Страх ме е от мисълта, че Той може изведнъж да ме види такъв, какъвто аз самият се виждам — като човек, който с нищо не е заслужил Неговата любов.

Но когато сърцето ми се свива от ужас и предчувствие за болка, изведнъж прозвучават думите:

„Ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но, ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя“ (Ис. 49:15)

Източник: Facebook профил на автора

Дарение с кредитна/дебитна карта