Преподобният Силуан Атонски в църковната химнография

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Преподобният Силуан, гражданин на небесния Йерусалим, бил син на благочестиви родители, произхождащи от село Совск в Русия, част от Тамбовската митрополия. Родил се през 1866 г. и още от младини бил призван към покаяние от самата Пресвета Богородица и Приснодева Мария.

Когато навършил двадесет и седем години, оставил всичко земно и, взел със себе си като духовно напътствие благословението на свети Йоан Кронщадски, заминал за Света гора. Там приел монашески постриг в руския манастир „Св. великомъченик и целител Пантелеймон“.

Той всецяло предал себе си на Бога и затова само след кратко време не само получил от Пресветата Богородица благодатта на непрестанната молитва, но и бил удостоен с неизказано богоявление в храма на свети пророк Илия, намиращ се близо до воденицата на манастира „Св. Пантелеймон“. По Божие допущение в продължение на петнадесет години бил подлаган на множество изкушения от лукавия, а същевременно се подвизавал да следва стъпките на Христос, отправяйки към Единствения, Който може да го избави от смъртта, молитви и моления „със силен вик и сълзи“.

Така той станал ученик на Бога и чул от Законодателя Господ Неговия глас: „Дръж ума си в ада и не се отчайвай.“ Тази заповед той пазил неизменно като правило през целия си живот. И така извървял пътя на Антоний, Макарий, Сисой, Пимен и останалите славни учители на пустинята, придобивайки техните духовни мерки и благодатни дарове. Още приживе, а и след смъртта си, той се явил като апостолски и пророчески учител.

Преподобният ни оставил писания, изпълнени с благодат и Светия Дух. Те били издадени от неговия ученик и послушник, преподобния старец Сoфроний — основател и архимандрит на светата обител на православните християни във Великобритания, в Есекс.

Чудният Силуан бил кротък и смирен по сърце, пламенен в молитвите си към Бога за спасението на всички хора и проповедник на любовта дори към враговете. Защото именно любовта към враговете е един от най-сигурните белези за истинското присъствие на Божия Дух в човека.

Блаженият преподобен Силуан преминал от смъртта към живота, изпълнен с дни, на 24 септември 1938 г.

Църквата, като оцени редките му добродетели, дълбокото богопознание, което придобил, писанията му, вдъхновени от Светия Дух, многобройните му духовни дарове и чудотворенията му, официално провъзгласи неговата святост и го причисли към лика на светиите на 26 ноември 1987 г.

Няма вярващ човек — православен християнин или инославен — който да се е докоснал до вдъхновените от Божия Дух писания на свети Силуан, особено до тяхното предаване от духовното му чадо, преподобния Сoфроний, в неговата книга „Старецът Силуан Атонски“, определяна като едно от най-значимите духовни произведения на ХХ век, и да не възкликне с умиление: „Колко са велики Твоите дела, Господи!“ и „Дивен е Бог в Своите светии!“

Още повече това се отнася до мъдрия и надарен химнописец на преподобния, йеромонах Атанасий, който с дълбока любов към светеца, с истинско сърдечно чувство и познание за неговия духовен живот състави богослужебното му последование. То е толкова съдържателно и проникновено, че само чрез него човек може да се докосне до духа на великия Силуан.

Невъзможно е в кратък текст да бъдат представени всички духовни измерения, които засяга проникновеният химнописец. Това би изисквало много страници и би било по-скоро предмет на обширно изследване върху живота и учението на светеца. Затова ще се спрем само на някои от тях — онези, които могат поне отчасти да ни помогнат да съзрем озарената от Бога личност на преподобния Силуан. За свой ориентир ще вземем една от стихирите на вечернята, която в кратки слова събира множество от основните теми в неговия духовен път.

„Приеми и не отхвърляй, преблагий отче, тази малка, но изпълнена със синовна любов похвала. С какви думи, преподобни, да възхваля твоя чуден живот? Защото си станал равен на древните подвижници и като утринна звезда водиш към познание на Бога заблудените души сред дълбоката нощ на мрачния грях. И учиш как се придобива Светият Дух — не умозрително, а чрез личен духовен опит. Затова, Силуане, когато те съзерцаваме, се удивляваме и ублажаваме страната, която те е родила, а твоята духовна родина прославяме, защото в нея си се изпълнил със святост. Моли се за нас пред Господа, ти, последна и велика слава на атонските подвижници.“

„Равен на древните подвижници“ — така го нарича химнографът. Тоест, равен по духовен ръст на великите преподобни Антоний Велики, Пимен, Макарий, Сисой и останалите славни авви от Отечниците на Църквата.

Това означава, че пред нас стои звезда от първа величина, духовно слънце, което богато е приело лъчите на Първата Светлина — на Самото Трислънчево Божество: „Достигна до мярата на преподобния Антоний“ и „Като гледаме към Теб, незалязващото Слънце, се озаряваме“. Затова в лицето на свети Силуан по силен и неповторим начин можем да видим следите от Христовото присъствие. Светецът става наш водач към съзерцаването на лицето на нашия Бог, явил се в плът, дори когато самите ние вървим „в страна и сянка смъртна“.

От тази гледна точка свети Силуан чрез своя живот и своите писания се явява един от най-пламенните мисионери на нашето време, както и на всяко бъдещо време. „Господ те направи учител на вселената чрез онова, което научи от своя опит, Силуане — да учиш как Божественият Дух идва и пребъдва в душите.“

Какво конкретно ни учи той от своя опит? От една страна — че „целта на духовния живот е придобиването на Светия Дух“, както казва преподобният Серафим Саровски. От друга — че за да достигне човек до това, трябва “да пролее кръв, за да получи Дух“. Пътят на великия светец към Христос не бил лек и безболезнен. В началото на своя живот той не вървял според Божията воля. Но имал добро сърце и добра воля — а това е необходимо условие за започването на истинска връзка с Бога.

Затова самата Пресвета Богородица се намесила в живота му и го призовала към покаяние. По думите на химнографа:

„Като спасително наследство си получил покаянието от Богородица. Защото когато погълна змията — когато падна в тежки плътски грехове, — тогава Тя те изобличи, понеже животът ти не ѝ бил угоден, и така копнежът по подвига възпламенил душата ти, Силуане, преблажени.“

От този момент нататък той изцяло се обърнал към Бога и накрая достигнал до Света гора. По пътя си бил укрепен и от молитвата на великия руски светец Йоан Кронщадски, чиито молитви го пазели и не му позволявали да остане в духовно безпокойство.

„Ти напусна света, отче, и влезе в пещта на ада с молитвите на Божия пастир — свети Йоан Кронщадски.“

„Мъдрият кронщадски пастир те укрепи с молитвата си да се отдалечиш от света.“

На Света гора преподобният се впуснал във велики подвизи в манастира на своето покаяние. Преминал през огъня на множество и различни изкушения, устоял и претърпял докрай, получил множество откровения от Господа и от Пресветата Богородица.

Химнографът често се връща към най-известното събитие, описано от житиеписеца на светеца, преподобния Сoфроний. Изтощен и почти изпаднал в отчаяние от бесовските нападения и изкушенията на суетата и гордостта, Силуан видял живия Христос в иконата на иконостаса в храма.

„В Светия Дух, като си видял Живия Христос, си получил пълнотата на живота, Силуане, преподобнейши.“

„Никога не би могъл да забрави изпълнения с любов и неизказан мир поглед на Иисус“, пише свети Сoфроний, неговият духовен ученик.

Химнографът, разбира се, се спира и на отговора, който Господ дал на Своя велик подвижник за това как да се противопоставя на нападенията на помислите за суета:

„Дръж ума си в ада и не се отчайвай.“

„Смирението е дадено, мъдрецо, като условие за плодоносната молитва, а слизането на ума в царствата на ада, но със спасително отчаяние, е пътят на Отците. По този път си вървял, богоносни, с вяра и си достигнал до мярата на преподобния Антоний.“

Но явяването на Господа чрез Неговата икона не било единственият случай на Божие присъствие пред Неговия възлюбен служител. Преподобният Силуан бил удостоен с тази велика благодат и при обстоятелства, когато най-малко я очаквал — докато служел на своите братя в трапезарията.

Той служел на ближните си, като виждал в тях самия Христос. И именно заради това Господ отново го удостоил да съзерцава Своето присъствие:

„Имайки винаги пред очите си присъствието на Владиката, като верен разпоредник на Неговата благодат, ти служеше на братята си във воденицата, където бе удостоен с неизказаното явяване на Христос, Хляба на живота.“

Така започваме да разбираме дълбочината на духовния живот на свети Силуан. За него покаянието било непрестанно търсене на Бога, смирението — способност да вижда истината за самия себе си в светлината на Божията благодат, а любовта в Христос — жертвено служение на всички братя. Оттук произтичали и онези духовни дарове, които Бог обещава на Своите истински служители.

Поетичното предаване на тази истина от великия химнограф е забележително:

„Желаейки преблагият Владика да направи спасението на смъртните лесно, Той постави като земен бог човека, чрез когото се изкачваме към единение с Него — ближния, както учи в своите писания Силуан, живял в братолюбие.“

Това е онова, което Отечниците непрестанно подчертават като път към обожението на човека: „Видя ли брат си — видя Господа, твоя Бог!“

„Какво да кажа, отче, аз, безсрамният, когато виждам в теб цялото заключение на твоя живот, чрез което си получил пълнотата на благодатта — смирението. Чрез него си станал подобен на смирилия се Иисус, от Когото аз съм се отдалечил.“

Това смирение на Силуан и любовта му към Бога и ближния били същностните белези на истинското и неподправено покаяние, което той проявил още от началото на своето обръщане към Бога, отговаряйки на чудната намеса на Пресветата Богородица.

Но химнописецът посочва може би най-важния белег за истинността на покаянието. Защото мнозина показват, че се каят, но след известно време — кратко или продължително — се връщат към своите греховни навици.

Какъв бил този белег? Решението на светеца до смъртта си да остане верен на манастира на своето покаяние и на светите заповеди на своя Господ.

Преподобният Силуан още отначало разбрал, че ако обръщането към Бога не премине през собствената си смърт — тоест през смъртта на егоистичната воля и гордото самоутвърждаване — няма нито духовен напредък, нито истински духовен живот.

Когато апостол Павел казва, че за да има жива връзка с Христос е необходимо съразпятието с Него: „Съразпнах се с Христа и вече не аз живея, а Христос живее в мен“, и когато непрестанно свидетелства, че Христовите ученици „носят в тялото си умъртвяването“ на Господа Иисуса, за да изпълнят повереното им служение, вярващият Силуан не би могъл да остане извън тази духовна реалност. Тя принадлежи на живота на всеки християнин, който съзнателно следва Христос.

„Постави нозете си върху камъка на покаянието, Силуане, като мислеше непрестанно: тук ще умра заради греховете си.“

И още:

„Неизказана е силата на твоето покаяние, дивни Силуане. Защото, отче, ти посвети живота си на това повече никога да не оскърбяваш човеколюбивия Бог, като се трудиш за мир на съвестта чрез боголюбива любов.“

Велик е Силуан като свидетел на любовта към Бога и ближния — един от онези Божии угодници, които и в нашия съвременен свят ни напомнят, че „жив е Господ Бог“. И ако приемаме тази истина, какво по-естествено има за всеки от нас от това да се докосне до писанията на преподобния — писания, изпълнени с благодат и Божия мъдрост, както свидетелстват от личния си опит всички, които са ги чели.

Източник: pgdorbas.blogspot.com

Дарение с кредитна/дебитна карта