Св. Андрей, заради Христа юродив

Подвигът “юродство заради Христа” намира оправдание в думите на св. апостол Павел: “Ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен (юродив), за да бъде мъдър. Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога” (1 Кор. 3:18-19). “Бог избира онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избира онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; Бог избира онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо” (I Кор. 1:27-28). Тъй че юродивите заради Христа съзнателно взимат вид на безумни човеци, доброволно се подлагат на всевъзможни лишения, унижения и страдания, та като станат “от долен род” на тоя свят, презрени, измет на света, да намерят милост в очите на Господа.

Светата Христова църква знае много такива юродиви. Такъв бил и св. Андрей, просиял като юродив в Цариград през девети-десети век.

Св. Андрей бил по произход славянин. Живял като роб у благочестив човек, на име Теогност. Господарят оценил добротата на роба и му дал средства да получи образование.

Андрей обичал да чете Свещеното Писание, да ходи на църква, да се моли и да мисли как да угоди на Бога.

След известно време благочествият Теогност му дал свобода.

Оттогава Андрей се посветил изцяло на молитва на Бога.

Веднъж вьв видение получил от “светъл Момък” три венци с думите:

– Иди си в мир! И отсега бъди наш приятел и брат. Бързай на добър подвиг! Бъди безумен и беден заради Мене и ще бъдеш причастник на голямо добро в Моето царство!

Андрей заговорил:

– Не ще мога да изплатя тия хубави венци. Но почакай – ще отида да попитам моя господар дали няма да ми даде злато, та да ги купя!

– Тия небесни венци не се купуват със злато, а с духовна борба – му казал явилият се от небесата “Момък”.

На другия ден Андрей взел нож, отишъл на кладенеца и нарязал на парчета горната си дреха. Правел се на безумен. Видял го някакъв готвач от господарската къща и казал за това на господаря си.

Като чул, че добрият Андрей говори несвързано, господарят се опечалил. Двамата го взели наистина за луд, свързали го със железни вериги и го повели към църквата “Света Анастасия”.

В църквата денем св. Андрей се правел на юродив, а нощем непрестанно се молел на Бога.

След четири месеца бил пуснат. Той тичал из улиците и пеел, като се показвал безумен. Понякога цяла седмица не вкусвал хляб. Дрехата му била цяла в дрипи.

В тоя голям град, посред толкова богати и щастливи хора, тон, подобно на Христа, нямал къде глава да подслони. Когато имал нужда малко да поспи, за да си отпочине морното му тяло, Андрей лягал на някое бунище, където лежали кучетата. Лягал до тях, а те не го приемали до себе си, както пише житиеписецът му. Едни ръмжели, хапели го и го гонели от себе си. Други пък бягали от него. Не отдъхнал никога под покрив, той лежал на сметта като бедния Лазар, от хора и от животни тъпкан, презиран, подритван.

Смиреният Божи угодник получил дар на прозорливост.

На един крадец предсказал, че ще ослепее, ако изпълни лошия си замисъл – ако отиде нощем да разкопае пресния гроб на една девица и вземе дрехите й. Крадецът не го послушал и ослепял.

Един друг човек навсякъде се хвалел, че бил християнин, а не обичал да посещава църквата и да се моли. Св. Андрей го срещнал на улицата и го изобличил пред всички наоколо с висок глас:

– Казваш, че си християнин, а не влизаш в църква. Ние се молим в храма, а ти или спиш или се занимаваш с други неща. Ако пък се отбиеш в църква, прекръстваш се и веднага излизаш. Знай, че Божията благодат няма да почива над тебе, ако не оправиш пътя си!

Веднъж Андрей, тоя чуден Божи човек, се появил на едно от тържищата в Цариград. Някои там дали да се разбере, че го считат недостоен да говори и да бъде сред тях. Те се нахвърлили срещу него и почнали да го бият. Една благочестива жена, на име Варвара, се спуснала да го брани от нападателите. Изведнъж пред очите на Варвара долетели много лястовици. Сред тях бил един бял гълъб, който носел маслинено клонче в човката си. Тя чула как гълъбът по човешки заговорил на св. Андрей:

– Смирени Андрей, приеми това клонче, което Сам Бог Вседържател ти изпраща от рая в знак на Своята благодат!

Със своята чиста душа това видяла само Варвара и прославила Бога с тия думи:

– Благословен си Ти, Господи! Колко светии имаш сред нас, за които ние нищо не знаем!

След няколко дни Андрей пак видял тая благочестива жена и й казал:

– Пази моята тайна, Варваро, докато си отида от тоя свят!

А тя му възразила:

– Как може да не се говори за такива свети неща!

В една люта зимна нощ св. Андрей се гушел в ъгъла на една сушинка. Там намерил да лежи куче. Той треперел от студ. Легнал до животното, за да стопли малко гърба си. Кучето избягало. Юродовият рекъл:

– О, какъв съм аз грешен и окаян човек. Не само човеците, но и кучетата се гнусят и бягат от мене! Господи, Ти, Който Сам пожела да бъда окаян, безумен и беден, подкрепи търпението ми в юродството, та ако умра през тая тежка зима, да угасна с любовта си към Теб!

Св. Андрей Юродиви бил удостоен, подобно на св. апостол Павел, да бъде издигнат до третото небе. Там видял той Христа Господа в цялата Му слава: Много небесни сили с песен, славословели Бога и се кланяли пред престола Му.

По-късно св. Андрей разказал за видението с тия думи:

– Такава радост ме обзе, като видях Господа, че и сега не мога да я изкажа с думи! В трепет лежах пред моя Владика и Господ. Чудех се на Неговото милосърдие, че допусна мене, грешния и нечист човек, да застана близо до Него и да видя Неговата красота. Докато ангелите пееха, аз се намирах в рая и си мислех: защо не виждам тук пречистата Божия Майка св. Богородица? Изведнъж един мъж, светъл като облак, с кръст в ръка, застана до мене и рече: “Ти искаш да видиш Небесната Царица. Няма я тука сега. Тя отиде долу, в бедния свят на земята, да помага на човеците, да утешава скърбящите. Нали знаеш, че тя е Надежда на безнадеждните? Затова гледа да бъде повече сред тях. Бих ти показал тук нейното свято място, но няма време. Трябва да се върнеш обратно, откьдето си дошъл, както е заповядал Владиката!”

Понеже не видял в рая св. Богородица, Андрей Юродиви се удостоил да я види във Влахернската църква в Цариград, дошла да помага и да закриля хората. Видял я той как държи в ръцете си омофор, обкръжена от пророци, апостоли, ангели.

Много чудеса извършил св. Андрей. Много грешници обърнал в пътя на спасението. Но никога при тия дивни прояви на Божията милост към него не се възбудили в душата му гордост и самонадеяност. Той продължавал да пази най-дълбоко смирение, като унижавал себе си пред Бога и човеците и като се молел постоянно за ония, които му се присмивали, както и изобщо за всички грешници.

Св. Андрей починал в дълбока старост.

Светата Църква, като празнува паметта му, слави неговото смирение и доброволната му бедност с песента: “Христовите думи – блажени бедните духом, защото е тяхно царството Небесно – се изпълниха в тебе, блажени Андрее. Като си обеднял духом, ти си получил Небесното царство!”